|
много хубава лекция, първа част, и не казвайте, че нямате добри алтернативни лекари в България
втора част
Има участък на столичния бул. "Дондуков", в който хората забавят ход, за да огледат с почуда козирката на кооперация, заета от гигантски кактус. Особено впечатляващ е, когато подава бодли изпод снега. Живее си навън при нормалните за столицата амплитуди от 60°. Малко хора знаят, че е на д-р Георги Гайдурков - един от най-търсените специалисти, които лекуват с храна дори затлъстяването, колкото и парадоксално да звучи.
Любовта към растенията започва като поета от майка му щафета, въпреки че тя не обичала кактуси. "Има обяснение защо точно бодливите растения са спечелили симпатията ми в детството", дава си сметка докторът, който освен за медицина има и диплома за второ висше по клинична и консултативна психология от Софийския университет. Отделно е специализирал нутрициология, както звучи официалният етикет на науката за храненето. На тази основа създава своя стройна теория за живот
без лекарства и поддържането на здравословно тегло с... ядене. Преди 15 г. се приема с усмивка, сега часовете за преглед са попълнени за месеци напред.
Когато човек го слуша, се впечатлява от ораторската му убедителност. Затова е трудно да си представи как в първи клас Георги е бил толкова затворен, че не е говорел с никого. За ужас на "другарките" и родителите си. Много малък остава без майка - рак на яйчниците я отнася за 6 месеца. Смазващото безсилие пред болестта пробужда у бъдещия доктор хъс да учи медицина. След години и бащата на Гайдурков губи битката с рака. А илюзията на младия тогава лекар, че академичната медицина всеки момент ще победи предизвикателството, е окончателно разбита. Самият той непрекъснато боледувал и заради вечно възпаленото гърло гледал на зимата не като на сезон, а като на мъчение. Откакто се помни, чак до 31-ия си рожден ден, лекарствата са непрекъснато в джоба му, задължително носи дрехи с висока яка, шапка и шал още от есента. В годините на неизбежното разпределение в провинцията превръща квартирата си буквално в херметически затворено убежище, за да не му духа и да настине. Животът продължава по същия начин и когато се връща в София като лекар в центъра по хемодиализа в Окръжна болница.
Стигнах до идеята за холистичния подход, който гледа на човека като на цялост, а на лечението - като на комплексна терапия, в търсене на начин да си помогна. Лекарствата вече ме тровеха, а в същото време не можех да ги спра, защото никога не оздравявах напълно, обяснява докторът. Интуитивно усещал, че лекът трябва да е някъде в самия човек. Но как да се вкара в употреба? С много скептицизъм отива при природолечителката Лидия Ковачева. Щом е жива и здрава десетилетия, след като официалната медицина е "дала" 60 дни живот, има смисъл, заглушавал съмненията си докторът. Тя му казва да спре месото - основната му храна дотогава, да яде само плодове и да хвърли лекарствата.
"Не бях много изпълнителен, допълних диетата със салати и хляб тип грахам. След 2 седмици оплакванията си бяха отишли, колкото и да търсех доказателства за обратното", разказва докторът. В търсене на предела на системата си прави експерименти - ходи без палто и с мокра коса, която буквално замръзва през зимата, но не само не боледува сериозно, а дори не настива. Постепенно се сближава толкова с Лидия Ковачева, че художничката и самоука лечителка започва да се допитва до него за фундаментите на анатомията и медицината.
Д-р Гайдурков си спомня как млада жена с тежка пародонтоза получава напътствие от Лидия Ковачева да промени радикално храненето си. Но след няколко дни болната се връща с пълнеща се с гной уста - венците са целите в рани. Господи, къде съм опаднал, това е лудост! - мисли си в този момент докторът. А природолечителката казва: "Браво, организмът изхвърля отровите, тялото се самолекува, продължавай да спазваш диетата." Животът доказва, че е била права. Стотици подобни случаи обръщат представите на д-р Гайдурков за медицината и започва самостоятелна практика.
Членува в Международната общност на специалистите по натурална хигиена. Сред основателите е на фондацията "Живот без лекарства". Издал е две книги и работи над трета. Не крие опита си как за 14 дни с диета може да се овладее високо кръвно, да се регулира холестеролът, да се излекува диабет от втори тип, язва и още десетки болести. Докторът е и сред специалистите, които с готовност отговарят на въпроси на читателите на вестника. Мрази крайностите и не отрича напълно животинските продукти, но съветва да се храним предимно със сурови зеленчуци и плодове и ядки, до 1/4 от храната да се състои от зърнени и бобови варива и само около 10% от месо, кисело мляко и млечни произведения.
"Най-големият враг на здравето е солта, тя е и причината за затлъстяването. Спре ли човек да я добавя в храната си, и всеки ден да яде шоколад, пак ще отслабне", казва докторът. Той определя като "по-лесни" пациентите със затлъстяване, които искат само да отслабнат. "При болест е по-сложно, но за невъзможно не може да се говори твърдо дори при тумори."
Принципите му стават все по-популярни заради голямото изкушение да намерим лекарството в себе си, а не в аптеката. Но за личния живот на доктора не се знае почти нищо. А още по-впечатляваща от софийската му тераса с победили зимата кактуси е уникалната му градина с тропически растения на открито в Синеморец. Олеандрите там отдавна са по-високи от човек и цъфтят пищно като по Средиземноморието. Дворчето е доказателство, че с желание и у нас може да се отгледат банани, фурми, маслини. Докторът се грижи и за евкалипт, столетници, кактуси от най-едрия вид енгелмании, известни с това, че имат ядливи плодове - кактусова смокиня, която у нас може да се види само на щандовете за екзотични стоки. Градината е хобито на доктора. Колекцията е събирана над 30 г. и на нея са посветени всички почивни дни на медика. На дворчето на южния склон в Синеморец завиждат дори професионални градинари, а летовниците го снимат.
Малко хора знаят и за друга страна от живота на доктора - доброволческата му мисия. Той е един от помощниците на българската Майка Тереза - Донка Паприкова, която прави първия у нас хоспис за безнадеждно болни. В търсенето на смисъла на живота и себепознанието лекарят почти влиза в Ордена на камилианите с идеята да се отдаде на свещеническа мисия. За да лекува тялото и това, което остава и след него. "Но както го е казал Вазов, манастирът се оказа тесен за душата", с доза самоирония обяснява докторът.
Самият той се смята за умерен човек. Но създава усещането за много краен в идеите си. Вероятно заради избора да върви по собствен път и да не се поддава на конформизма на утъпканото в живота. С каквото и да се захване, пробва да постигне нещо, което не е правено. Дори приятелите му се чудят какво го тласка непрекъснато да сече просеки, за да проправя път.
Отговорът е между пластовете в едно от редките лични откровения на самия д-р Гайдурков. "Давам си сметка, че това, което най-дълбоко е променило живота ми, е онази Сила, която живее във всеки човек. И срещата, и колизията, и любовта е акт между моето "аз" и "Тя". А кулминацията беше моментът, в който, почти отказал се от живота, тя ми подаде ръка. И ме поведе. Тогава разбрах и преживях с цялото си същество реалния, физическия факт, че ние сме едно. Тази сърцевина на човека е "пробойната" във времето и пространството. И чрез тази врата всичко е достижимо. Защото то винаги си е било там", казва докторът.
Живота е рисуване без гума за триене.
|
д-р Георги Гайдурков [re: Kaлoянa]
д-р Георги Гайдурков