Аз искам да се включа, но ако започна да пиша другите ще избягат и форумът ще запустее , а случаите на рак в световен мащаб се увеличават, тоест не е като да няма болни, просто ги дразня.
Във всяка болница в дадена специалност дефакто има един единствен голям специалист. Например в една общинска окръжна болница по ортопедия познавам един доцент и един на неговата възраст, но не е доцент.
Те двамата просто вършат на цялата община операциите. Например в коляното вкарват ендоскопски нещо и правят скъсан минискус на малки парченца. Показват ти го на екрана. Не ти обясняват защо не го издърпват, но после четеш, че синовиалната течност в коляното просто ще го разгради, ако е на малки частички.
Парите, които получават ги карат да стоят тук, а болницата печели от тях и има интерес да ги държи малко, но свръх опитни и универсални. Знаят всичко от всички области.
Явно твоя човек е този специалист там, но те винаги имат по един толкова стар асистент, който е добър като тях, ако не е по - добър. Но не е доцент и винаги пуши, за да намали нервите, че не го оценяват подобаващо.
Ако нямате време, тогава гледай стар хирург.
По отношение на самото лечение съм на мнение, че колкото и пари да дадеш и да се опитваш да помогнеш нещата няма да се оправят.
Това е като при раждането, богати, бедни, с голяма група зад тях, с малка група зад тях, всичките ги боли еднакво, няма лабаво.
При тоя случай мъките ще продължат до края. Болката при простатата е огромна. Преди време един си беше забил дрелка в главата и се беше самоубил.
Това не е карма, която не може в никакъв случай да се промени. Може, а всичко това е като събуждане за пациента и хората около него.
Въпросът е, че дори и при такива страшни неща повечето хора не се събуждат. В този форум идват хора, които често са неразбрани и звучат някак странно, но казват, че са се събудили и описват как.
Имам предвид Герсон терапията, макробиотичната диета, това, което ще ти пратя на лични, много движение, всичко описано как да си го направим сами, дори и от жени в моята тема Да напишем книга и да се спасим, даже биоенерголечители и машини от магазина, всичко това е промяна в досегашния начин на живот, почти прераждане при толкова нови неща и започване наново, този път по - правилно.
Това е нещо като дърпане на въже. Пациентът като се е родил не е имал рак. Постепено нещата са стигнали до рак.
Ако дърпате въжето в обратната страна първо метастазите ще изчезнат, после основният тумор ще стане доброкачествен, а накрая и той ще изчезне.
Не знам дали много хора са способни да се кажат честно, че така както я карат е невъзможно да продължат и да се променят изцяло. Повечето предпочитат да си платят шестнадесет и осемдесет на месец и да искат помощ от лекарите, които между следващия на опашката за два часа с нож трябва да оправят половин век от грешки.
Един пуши като комин, друг яде като прасе, трети не се движи изобщо в планината, четвърти е гадняр и ченге.
Лекарите в коридорите само си говорят неща от рода, на онзи кръвта му беше като олио от холестерол ти казвам, като олио гъста и мазна.
Как да му помогнат като му трябва освен байпас и образоване. Единият специалист, който знае почти всичко е в отпуск, а като дойде не започва да учи другите, а реже.
Аз не виждам шанс за този твоя познат.
Ще го режат и тровят на конвеер и толкоз. Ако не им тегли една на лекарите и тяхното изкуство няма да оцелее.
Това е