Сигурна и вярвам това, което казваш, защото лично се уверих във въздействието на такава енергия. Както споменах в предишния пост аз не ходя с корсет въпреки картинката на моя гръбнак. Но си беше чист късмет, че попаднах на такъв човек. Когато бях на първото лечение се бях изолирала от всичко, в смисъл бях изключително концентрирана в това, което правя, стараех се да не се влияя от нищо, което се случва около мен и съм сигурна, че това беше от изключителна важност, защото например самата химиотерапия понесох много леко, а тя беше изключително тежка. Но това е възможно, поне за мен за кратко време, защото моя характер е такъв. Не мога да се изолирам от проблемите на децата ми, на съпруга ми колкото и да ме щадят и да се стараят да не ме натоварват, на близките, на приятелите, просто съм такава, т.е. зависи от човек. За да постигнеш тази изолация трябва да станеш егоист в хубавия и лошия смисъл на думата или да си такъв. А аз не мога! Е за кратко го постигнах...
Четейки за макробиотичната и Герсон диетата всъщност аз правех точно това. Е не съм се придържала толкова строго, но интуитивно спазвах такъв режим. Поддържах алкално-киселинен баланс, пиех прясно изцедени сокове и намалих по принцип храната, като намалих белтъчната, защото смятах, че трябва да облекча органите, които пречистват организма. Освен това е и нужно, защото кортизоновите препарати те карат да ядеш като за световно, а моя лекар ме посъветва да намаля много въглехидратите, за да не се провокира диабет. Във всеки случай обаче тези диети особено Герсон диетата е най-ефикасна при случаи заболявания на храносмилателната система, дебелото черво и т.н.
По-важното е друго обаче, всичко това според мен може прекрасно да се съчетае с традиционното лечение. Пак ще го кажа понякога няма време! Лично при мен се оказа, че може би нямам и 2 месеца! Аз бях със 100% филтрация! Е опровергах всички, но и не се и предадох. Затова казвам, че каквото и да правиш нямаш ли ВОЛЯ нищо няма да се получи! Според мен всичко е в главата! В другите си включвания съм описала как се чувствах и какво правех. Направо си излях душата. Въпреки, че имах рецидив след трансплантацията, която между другото беше 2010 година, съм убедена, че трябваше да я направя защото тя ме върна на стартовата линия с другите, така да се каже. Аз бях пътник... При рецидива /той пък беше края на 2012/ филтрацията беше 60%. Лечението, което ми се приложи беше много, много по-леко. Бързо се получи ремисия, мисля на 3-та химиотерапия. Сега съм на поддържащо лечение. Чувствам се добре. Получава се това, което съм чела. Стремежът е заболяването да се доведе до хронично или до пълно излекуване. Поне такъв е стремежът с лекарството Велкейд, което е разработка на израелски лекари, в момента е трето поколение и мога да видя разликата от първото. Даже косата не ми окапа. Наистина има подобрение и може би ще постигнат това, да се прилага както инсулина при диабетно болните например. Между другото може да прочетете за начина на лечение в Куба. Там се прилагат всички методи, като казвам всички, включвам традиционна медицина, билково лечение, хомеопатия, като не пренебрегват и знанията на лечителите. Доста четох, честна дума.