Доцент Юлианов ти го казва обобщено, че на тялото крайната урина не му трябва и всичко, което е излишно се изхвърля с нея. Но ти имаш и още една основно система за корекция на пътеншъл хайдръджен или pH и това е дишането. Дишай учестено и така ще ти скочи, че от хипервентилация просто ще припаднеш, ако не спреш да дишаш за известно време.
Ако дишането не е достатъчно се включват и бъбреците. В крайна сметка какво значение има pH на изхвърленото. Важното е кръвта и вътре и вън от клетката какво става.
Йогите нали казват, че единствената вегетативна система, която можеш волево да си я контролираш, освен неволево, е дишането. И чрез нея се опитват да влияят и на всички други неволеви системи, като пулс например.
С дишането също влияеш на pH. Яж само киселинна храна, но ходи всеки ден по двайсет километра в планината и всичките литливи киселини ги издишваш, а кръвта ти става алкална. Яж само алкална храна и стой легнал без движение и в затворена стая и ще стане обратното.
Насила да дишаш по - учестено е практически невъзможно и ограничено. Дишането подпомага пълненето на предсърдията, свиването на скелетните мускули уледнява кръвообръщението във вените, pH ти пада, ядеш по - малко, защото храната се усвоява по - пълно. Тоест фокусирането на вниманието върху един елемент е абсурдно.
Мозъкът, с който мислиш използва предимно логика. Докато търсиш логика, цялата Вселена и цялото ти тяло работят перфектно, за да можеш ти да имаш време да стигнеш по логически път какво да правиш. Няма логика, но е така. Затова използвай методите на Юрий Степанович Рибников. Или прави това, което прави природата, или чрез практически експеримент и провери кое как става на практика.
Намери си лакмусова лента, която мери в тесни граници отделно една лента за слюнка и отделно за урина. Просто виж в какви граници ти се колебае твоето. На кръвта не е удобно да се мери постоянно, но от слюнката отива в кръвта, а в урината излиза от кръвта. Ако вдигнеш и двете няма как в кръвта да е паднало.
Пациенти, които имат сили и всеки ден ходят по двайсет километра в планината и ядат предимно алкална храна рядко получават инфаркт докато ходят или умират от слабост и анорексия. Най - често, да не кажа винаги, туморите започват да не се чувстват комфортно в телата им и отиват някъде другаде. От един момент нататъка с такава диета и такъв режим меренето на pH става безмислено и човек просто чувства колко му е.
Съвсем друго е положението с терминално болните със съпътстващи заболявания. Но и при тях целта е да се приложат колкото е възможно повече елементи от природата и то във възможно по - големи количества. Например не могат да стигнат до планината, тогава да пият вода от йонизатор и да им сложим йонизатор в спалните все едно са до някой водопад.
Не разбирам желанието на здрави хора чрез логика да открият къде природата и Бог са се издънили и да им поправят грешката. Взимат всеки ден хранителни добавки, за да компенсират липсата на нещо си. Ами да ядат храна, която за милиони години е изхранвала техните прадеди без дефицит от нещото си. Или развил се е рак. Ами цели племена не знаят какво е рак и вместо да започнеш най - после да живееш като тях дай сега да откриеш коя активна съставка в местната им алкохолна напитка предпазва от рак.
Колкото и бели да са стените на фармацефтичните лаборатории и обстановката да е като в космически кораб, нищо не може да замени мазолите по краката от ходене, къпане, бране на диви плодове.
Който си спести мазолите ще даде парите си на лабораториите, за да ги направят да изглеждат още по - логични и гениални пак.