Всички знаем видеото на 2smart4all наизуст. Това е видеото с тримата индиици, които излекуват тумор за под три минути.
Фактически, когато ние се молим нещо да стане те, напротив, си представят, че то вече е станало. Ние го проектираме някъде евентуално в бъдещето, а те го проектират като вече да е в миналото. Разликата е огромна.
Ние просиме, а те направо настояват, че резултата вече е постигнат.
Опитах този метод. Става.
Отивам аз до библиотеката и на среща ми две колежки тръгнали на тежък изпит по анатомия. Анатомията е изпит от двеста и шестдесет въпроса в конспекта. Преди години, когато нивото на медицинското образование е било много по-високо, заради многото кандидати, заради многото деца, тогава студентите от по-горните курсове са казвали, че "колега" може да ги нарича само човек, който вече е взел този изпит.
Сега не е точно така, но пак си е труден изпит. И идват насреща ми двете колежки и като ги питам накъде отиват ми казват, че отиват на този изпит. Казват ми "Моли се за нас". Отговарям им, че ще се моля и си продължавам.
Започнах да се чудя по какъв начин да се моля най-ефективно за тях и в паниката започнах да си казвам на ум "Тази и тази вече си е взела изпита. Сега, в този момент тя вече си е взела изпита" Не отива на изпит и не тегли въпрос. Тя вече си го е взела изпита и това е положението към настоящия момент. Това не е прогноза или желание, нито молба към някой или нещо. Това е ясна и просто констатация на факта, че тя вече си е взела изпита. И с другата колежка същото положение.
Току що я питам едната във фейсбук дали си е взела изпита, а тя ми казва хилейки се, че си го е взела. И другата колежка си го е взела.
Питат ме аз кога съм на този изпит. Казвам, че не е нищо важно и все някога ще се явя. Фокусирам им вниманието върху празника и това да продължават да са такива, каквито са, тоест материалисти.
Всъщност, покрай тях аз взех един много по-труден изпит. Научих се как да се моля с максимална ефективност, превъзхождаща всичко въобразимо. И да тръгна да им го разправям това няма да ме разберат.
Оказва се, обаче, че има една скрита опасност. Такова високо ефективно молене изцежда много силите на молещия се. Затова и във видеото на 2smart4all индииците са трима, а не един. Затова и във видеото на тълпата от индиици, които излекуват тумор за под двайсет минути се е събрал цял панаир в кръг. След пациентката с тумора на рамото идва някакъв "нахалник" със счупен крак и иска и него да го излекуват. Всичко това е енергия и не е по силите на обикновен и сам човек, който не се е заредил преди това.
Ако се прекали с такъм начин за високоефективно молене може да се стигне до много опасни състояния и ситуации. В горния линк е паказан и описан подобен инцидент на човек спасил двама души за две седмици и, защото не е знаел, че това е непознат за него и нов тип дейност се е парализирал след травма.
Ако такова изтощение се получава хронично във времето се развива рак. Осемдесет процента от суперсенситивите умират от рак.
Но такава техника има и един много станен и неочакван ефект. Практикуващият го, заради разхода на енергия започва да привлича енергия отвън. Привлечената енергия идва на принципа на имплозията, тоест навътре към човека. При атомна експлозия по-страшна е не разширяващата се експлозия, заради нагрятия въздух, заради огромното количество отделена енергия или топлина, а имплозията след нея, която идва да запълни създадения вакуум.
И, затова към практикумащия идва повече енергия. Това го прави да изглежда, както има един израз, да свети. Не, че буквално свети като кружка, а просто е по-лъчезарен. Подобно на светците, които са били на много, много по-високо ниво, така и практикуващия започва да изглежда различно.
Забелязах, че външният ми вид започво да обърква хората по улицата и те не знаят защо. Не са сигурни в чувствата си и това някак си ги обърква.
Например една офис служителка слезе с шефа си от някакъв джип. Започна да ме зяпа и бавно тръгна към мене. Аз просто си вървях в тяхната посока. Шефа й я смъмри и й каза, че отиват в друга посока. Като ги задминах чух зад гърба си служителката да казва нещо от рода "Да, знам просто исках да ти покажа нещо".
Задържат погледа си на практикуващия невъзпитано дълго и нямат сила да гледат настрани. Направо е смешно. Изразът по лицата им е някаква голяма питанка. Гледат практикуващия така както ние гледаме чужденците от север например. Сякаш някъде дълбоко в съзнанието си знаем, че има такива хора, но чак сега реално ги виждаме на живо.
Ето, като тези, които го държат жив и му удължават двойно червата.
Даже е имал избор дали да остане или не.
На този даже му светят ръцете и си ги крие в джобовете, за да не прави впечатление.
|