МЕТОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА РАК ТИП ПО ЖИЦАТА / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Хората, както ни казва една реклама, не сме като щъркелите и не зарязваме терминално болните, затова наистина нещата стават трагично абсурдни в един момент. Лекарите са казали, че прогнозата е песимистична, а и роднините, а често и болните го знаят. Но дори и на всички да им е ясно само лекарите реално спират да правят по нещичко, защото си имат други, по-перспективни пациенти, а заплатата им идва от броя "направени" пътеки. Ако щете вярвайте, но не е едно и също да работиш в урологично отделение и да правите по шест пътеки на месец и да работиш в ортопедията в същата болница и вашето отделение да прави по сто и петдесет пътеки на месец. Заплащането е съвсем различно.
Роднините, обаче, не спират да правят по нещичко. Просто психиката им не издържа и понасят нещата по-добре ако се претоварват. Винаги съм смятал, че хора, които мислят само за пари в такива случаи са най-добре, защото не мислят за ужасии.
Аз отдавна ви казвам, че трябва да се организираме и да подходиме първо с правилна стратегия за методите, второ с пари, трето с организация, която трябва да е първото. А организацията ния дават такива като Дир и ние се възползваме, стоим, пишем и чакаме някой друг да ни организира не само да говориме, а и да действаме.
На практика така не се случва в действителността, не защото е много трудно, а защото ни е страх, пък и се съмняваме, че може и да грешим.
Затова сега пиша методи, които са от рода "По жицата" и търсенето на бялата лястовица. Евтини са, идеята е правилна, но едва ли ще проработят при терминално болни. Може би биха имали успех при мишки, при ракови клетки в клетъчна култура, при миниатюрни тумори, но надали при хора в последна фаза на рак.
Тези методи са само за психическо успокоение на хора, които са по-напреднали в наука и мислене и просто дори и не могат да се накарат да повярват в неща като къртица на жар или пречистена газ.
Подобно на махалото при радиестезията, ако човек вътрешно е убеден, че ако си купят махало направено от "специалисти" по всички правила на тази "наука" тогава ще работи. Е, поне в такъв случай няма вътрешна съпротива.
Затова и тези методи, които ще опиша в тази подтема са точно за хора, които ги смятат за перспективни и ги успокояват психически.
Аз отидах последния път във вододайната зона на Витоша до пирамидата, но когато съм ходил винаги реалността се е променяла по някакъв начин. Последният път обиколих няколко такива места от камъни, които ако не са построени от емигранти от Атлантида, то поне са използвани от такива подобни. Последният път отидох с корист в мислите ми. Рових в центъра на някои да видя дали няма нещо заровено на плитко. Там има един кръст, който е поставен точно по посоките на света. Кръста е в някакъв обикновен камък от типа морена, сигурно гранит, не знам, но кръста е от някакъв тип кремък и е като нишка широка един сантиметър и дълга два метра. Дори и да не е направен по някаква уникална технология, сигурно като са го намерили някъде другъде са го донесли и са го ориентирали по страните на света. Гледа точно на юг долната дълга част на кръста.
Има и една като сателитна чиния два метра в диаметър. Стъпила е точно на три точки, много е неестествено. Точно пред нея има малка вдълбочина в скалата, която не може да не е изкуствена. Просто нищо не капе над нея. Вярно, че до нея някой алпинист си е написал буквата В и то е ясно, че не е природно, но тази дупка иска много копаене в скалата. Всички скали там са огромни и обли като морени.
Аз отидах с користни чувства и като слизах към моята пирамида и слънчения камък и се загубих. Казвам ви там става нещо странно, което резонира с съзнанието или подсъзнанието на човека. По едно време както си вървя и пред мен гледам една хижа. Каменна, монолитна. Никога не съм я виждал, като в приказките. Коминът й пуши. Нещо не се връзваше и тръгнах да се отдалечавам от нея по пътеката. По едно време гледам срещу мен вървят мъж и жена. Казвам им добър ден и ги питам коя е онази хижа. А мъжът със хладен ченгесарски глас ми обяснява, че това е забранена територия, защото е вододайна. Започнах да се правя на луд и да се смея. Викам Аааахаахахахааааа, а за си мислех да пия един чай в хижата. Какъв майтап.
Вътрешно не ми беше до смях, защото в района има табелки Стреля се без предопреждение.
Започнах да се извинявам и да питам как най-бързо да изляза от зоната. Той ми каза, че ще ме заведе и ще ми покаже. Отидохме до "хижата". Хижата е станция на ВиК и по-скоро на правителството. Хижата е цялата от дялан камък. Направена е по времето на Фердинанд. Над нея има едно нещо като басейн. Не е плувен басейн, а е миниезерце. И то е от дялан камък. Там се влива Боянската река. Предполагам, че оттам водата отива директно в Резиденция Бояна и в квартал Бояна. Надали стига за целия квартал, но поне за пауните на Доган стига. Дебита не е много голям.
Помислих си, че не е нормално до такова съоражение да има паркиран джип Волво за седемдесет и пет бона без ДДС. Просто някой си почиваше със жена си за уикенда. Раково болните са долу в Дървеница и памперсите на децата трябва да се пипат с ръкавици заради разяждащото действие на химиотерапията, а здравите тарикати използват страхотния район като Виагра.
Хванаха ме защото се опитах да отчупя малко кремък от кръста. Копаех да видя дали няма нещо заровено. Просто каквото ми е в главата тези скали като, че ли го усилват.
Районът се намира на Витоша. На Витоша има два големи туристически центъра. Този, който е по-близо до Самоков е Щастливеца. Този, който е по-близо до Перник е Златни мостове. От Златните мостове има две шосето за коли, които продължават по-нагоре. Единият път е към хижа Кумата. Аз отидах по другия към хижа Бор. Хижа Бор е последната хижа по това шосе нагоре. Оттам нагоре вече е този забранен път към тази "хижа", за която ви говорих.
Аз отидох по туристическата пътека към Гьоревата чешма. Някакъв Гьоре заспал в една буря през 1906 година и като се събудил видял до себе си мечка. Казал си, че ако оцелее ще направи чешма.
Да ви кажа, това е най добрата вода на Витоша. Височината е към 1600 метра и почти до нея стига пътя до хижа Бор.
Ако се продължи по пътеката покрай чешмата нагоре се излиза на Платото. Аз като стигнах края на гората и завих надясно по посока на изкачването, тоест перпендикулярно на пътеката и отдалечавайки се от София. Така се стига до първите каменни връхчета. Оттам пак надясно, тоест по посока към Перник и там вече налетях на "хижата". Трябваше косо да си намеря пирамидата палко по посока Сливница да кажем. Тоест да направя нещо като кръгово движение, а аз направих завой с формата на латинско у.
Другият начин и това е единственият начин никой да не ви види е над Гьоревата чешма няколко стотин метра завивате в дясно през гората и търсите скупчване на камъни. Целият район е такъв. До моята пирамида даже има тунел от два метра и в южния му край един камък като тава. Не може да е естествен. За древните е символизирал Слънцето. Не ми се мисли какво ще ми се случи, ако го взема и го натоваря на една кола, защото с кола може да се стигне до хижа Бор, която е на един километър или повече. Не мисля, че светилището работи ако не е в комплект с мястото и другите неща, като водата в района, пирамидната форма на камъните. Между другото има подозрително много камъни с форма на пирамиди високи по един метър. Да не говорим за мравуняците. На един декър изглежда, че има към стотина.
На следващата седмица вече ме беше страх да ходя на моята пирамида. Качих се пак до Златните мостове, но тръгнах по пътя към хижа Кумата. Пътя минава покрай река с беседки и наблизо малка ски писта с влек предимно за деца. Пистата се пада вляво като вървите нагоре. След пистата и преди нея беседките, за които ви казах се излиза на доста добър асфалт, който сменя паважа. Тоест, някъде на около триста метра над пистата по асфалтовия път има разклонение в дясно. Мисля, че е заради някаква хижа на военните. Не знам, но си обикновена почивна станция. И точно при отклонението има полянка. Забелязах, че и там има такива струпвания на камъни, но с далеч по-неправилна форма. Високи са към десетина метра. Нещо като малки хълмчета от камъни.
Отидох до това, което е по-близо до пътя, легнах и заспах. Като се събудих отидох да му се "отблагодаря" като го "полея" и ми стана кофти, че имам такова отношение към това място. Ако и то е такова специално място е същото все едно да се кача на Голямата пирамида и да се на труда на емигрантите от Атлантида.
На върха имаше и нещо като "олтар". Просто някакъв равен камък. Седнах и се извиних. Както и да е. Ставам и си тръгвам и на самото шосе си намирам една масивна сребърна обица Булгари. Масивно сребро с дванадесет диаманта. Може и да се от стъкло, но пак е много красива.
Картинката ми се изясни. Като се опитах да отчупя кремък от кръста си мислих да го използвам за радиестезично махало. Не стана номерът. Но затова пък с този пръстен става идеално.
Знам, че звучи абсурдно, но смятам да ви покажа някои неща, които да ви изяснят картинката.
Учените разчитат само на данните от тяхните уреди. Тяхните уреди са тяхните багети и радиестезични махала. Само на тяхните данни вярват.
Пандюлистите и багетистите, от своя страна пък вярват само на радиестезичните реакции на багетите и махалата си.
Най-евтиният начин да забаламосате съзнанието си, че ще излекувате някой терминално болен е да вземете бутилка с чиста вода от планината или от градсата минерална чешма в краен случая, да я подържите в ръце. Като я държите в ръце си мислете не така "Боже Господи, ти който си някъде много далече", а така "Тумора на еди кой си и даже всимки тумори на който и да е изчезват щом той я изпие. Виждам ги как изчезват защото информацията на тази вода ги кара да изчезнат и по тази проста логика изчезват и това е положението. Няма да занимавам Бог с такава дреболия. Мога и сам да я свърша. Не е кой знае какво".
В последните десет минути на филма ще видите какво става само с гледане и то не се взема проба от самата гледана от обикновени хора вода, а от мястото където е стояла след това бутилката.
Това е най-евтиният начин да се излъжете, че ще им помогнете.
До хижа Бор има дървено мостче над река. Дебита е горе долу като Боянската река, от която пият президента и премиера. Това просто е най-блезката река от ляво на Боянската като човек гледа към Черни връх или срещу течението. Там съм виждал как човек с много бързоразтяща черна бемка се къпе редовно и как бемката просто некротира и се отрепва като коричка на рана. Отдолу остава нещо като белег от розова кожа. Мястото не е забранено. Самото газене в такава вода чрез циркулацията на кръвта зарежда цялото тяло. Пък и приказката за агнето и вълка и кой има право да пие по-отвисоко не важи, защото е разрешена територия.