Ако се разшири идеята за ефира и неговото сгъстяване за лечението на рак, и тази идея се остави свободно да се рее в другите области на науката и живота ще се окаже, че се достига дори до идеята за Бог и даже до самия Бог.
В Библията Бог не е описан на нито едно място като белобрад старец, който седи на някое облаче и ни дебне да не сгафим. По-скоро Бог има много имена и всяко от тях отразява отделен аспект на разбирането и идеята за Бог. Странно, но и библията и повечето екстрасенси, както и повечето пациенти, които са били в състояние на временна клиническа смърт описват Бог като светлина, в повечето случаи толкова ярка, че "са се виждали само сандалите му".
За човешкия мозък е все едно дали вижда светлината от Слънцето или силно невидимо торсионно поле. Мозъкът интерпретира и двете като светлина. При полето, обаче, имаме образи подобни на сънища, докато при светлината от Слънцето имаме фотони, които дразнят рецепторните клетки на ретината. Невидимото торсионно, тоест въртящо се поле е доста далеч от "плътността" на светлината идваща от Слънцето.
В Библията се говори за светлина на хиляди места, но само в няколко случая става въпрос за плътна електромагнитна светлина.
Това е станало ясно на учените още много отдавна и те обобщават идеята за Бог, като твърдят, че това, което се нарича дух в Библията, представляват малките неделими частици в човека. А, това което се нарича Бог, представлява сбора от всички такива малки неделими частици в цялата Вселена.
Малките неделими частици не са атоми, защото "атом" значи "неразрезаем, неразсечим". В медицината има уреди наречени "микротоми" и специалисти наречени "анатоми". И двете значан нещо или някой, който реже, а не дели.
Най-малките неделими частици се наричат амери. Тяхната маса в покой е равна на нула, но са си толкова материални колкото и атомите. Те си имат определени физични и химични характеристики и човек може, като ги знае, в гаражни условия да ги концентрира, тоест да концентрира ефира, който се състои от тях и така да се каже да "се срещне очи в очи" с Бога.
Интересно е да се знае, че повечето автори, които са разглеждали тези въпроси и са направили чудодейни машини са или умрели при неизяснени обстоятелства, или в момента се намират по лудници и затвори.
Не е проблем ако изобретателят е луд, проблем е ако машините, които прави също са луди и работят противно на всякаква логика. Тогава и машините трябва да отидат при изобретателя в лудницата.
Пример за такъв човек е Пол Пантон и неговият GEET Reactor, който прави така, че двигатели с вътрешно горене да вървят предимно на вода.
Разбира се, по тази логика, най-ценни са откритията направени не от затворени в лудниците учени, а от физически премахнати учени, които са умрели при неизяснени обстоятелства. Един ярък пример е Вилхелм Райх. Отгоре на всичко, книгите му са били изгорени на клада и това не през Средновековието, а през петдесетте години на двадесети век.
Вилхелм Райх е открил, че ако коцентриран ефир се допре до изолатор, тогава той трайно се задържа в него. Но, ако се допре до метална повърхност, например меден лист ламарина, тогава веднага се излъчва в еднакво количество от двете страни на ламарината.
Така той направил кутия, която се състояла от стени от подредени един до друг слоеве изолатор - проводник - изолатор - проводник, като най-външният слой бил изолотор, а най-вътрешният слой бил проводник. По този начин ефирът се концентрирал вътре в кутията. С подобна кутия успял да излекува плъхове развили рак.
Подобно подреждане имало и на троновете, на които са изобразени да седят древните египетски Богове. Естествено, ефирът се концентрирал към седналия Бог.
Но древните египтяни използвали широко и формата на пирамидата, която подобно на фуния завихря, и така уплътнява ефира. Тоест, не е лоша идея да се направи не просто кутия на Райх, а и тя да е с формата на пирамида, на която височината да е малко по-малка от дължината на страната. Така се получава статично центроустремително завихряне на ефира, което го уплътнява. Точно такава е и Голямата египетска пирамида.
Една идея може на теория да се подобрява и развива до безкрайност, но за да стане това трябва да се знаят принципите, които лежат и я управляват. Иначе грешките ще компенсират резултатите на правилните елементи на системата. Затова, не е лоша идея още да се концентрира ефира като се добавят и така наречените "огледала на Козирев".
Професор Николай Александрович Козирев бил погълнат от идеята за създаване на машина на времето още като бил затворник в лагерите на СССР. След време той постъпва на работа обсерваторията в Пулково и започва опити. С помощта на огледала си Козирев постига интригуващи резултати. Разбира се, още няма научно обяснение за резултатите, които се постигат с неговите огледала, но това е защото съвременната наука дори и не допуска идеята за евентуалното съществуване на ефира.
Огледалата на Козирев са най-обикновени алуминиеви листи с голими размери, които се завиват спираловидно по часовниковата стрелка и така завихрят ефира. При завихрянето на ефира налягането в центъра на вихъра пада, защото ефирът има физичните свойства на газ, а всички флуиди имат ниско налягане, ако са в движение, като пада на налягането е правопропорционален на скоростта на движение. А в един вихър, най-голямата скорост на движение е в центъра на вихъра. Обкръжаващият ефир има по-високо налягане и притиска към центъра ефира с по ниско налягане. При движението навътре обаче, за да се запази момента на въртене, скоростта на въртене се усилва, подобно на фигуристка на лед, която се върти и прибира плътно до тялото си ръце и крак, с което се завърта още по-бързо и то без допълнително да се отблъсква от леда. По същия начин колкото по-навътре отива ефира толково по-бързо се завърта и толкова повече му пада налягането. Това кара останалия ефир да го притиска повече навътре, а отивайки навътре той се завърта още по-бързо. И така нататък докато инерционните сили балансират налягането на окръжаващия ефир и уплътняването на ефира не спре.
Точно такъв е бил и ефектът от огледалата на Козирев. Или казано с други думи, хората в тези огледала "са имали среща" с Бога, тоест с ефира, който е бил концентриран.
Нека не забравяме, че човешкото тяло се състои от трилиони клетки и всяка от тях има нужда от огромно количество енергия и информация. Затова "да чукнем среща" с Бога на някоя загубила контакта с Бога ракова клетка, на практика означава да й обясним и тя да проумее, че трябва да включи в себе си програмата за апоптоза, защото е излишна. А това вече не е онкология, а както аз го наричам е "ефирна онкология" или "информационна онкология".
И къде да го сложим завитото като преобладаващото количество нашето ДНК огледало ? Ами, много просто. Нека да го сложим вътре в пирамидата. И, освен това, нека го направим и него от пластове узолатор - проводник - изолатор - проводник. Като най-отвън е пласт изолатор, а най-отвътре е пласт проводник.
По този начин, и стените, и формата на пирамидата, и огледалото на Козирев ще работят в една и съща посока и ще концентрират ефира.
Могат да бъдат изработени в гаражни условия в най-различни мащаби. Вътре може да влезе човек и да каже как е или да се помести само чаша вода, ако мащаба е малък.
Но как да проверим дали в чаша с вода е концентрирано голямо количество ефир ? Ами, много просто. Трябва само да се опитаме да замразим водата. Ако не замръзва при нула градуса Целзий, а е химически чиста вода, това означава, че вътре има толкова много ефир, че неговите частици при движението си постоянно се удрят във водните молекули. А, за да замръзнат водните молекули трябва да са в относителен покой.
И, съответно, при колкото по-ниска температура замръзва водата в чашата толкова по-голямо количество ефир се е концентрирало вътре.
Това е. А сега искам да добавя и един поуст от една трийсет годишна жена, която е още жива, но с много лоша преспектива. В поуста ясно се виждат методите, които са на въоражение в съвременната онкология и тяхната ефикасност. Според статистиката, само в България, има четиридесет хиляди диагнози рак на година и двадесет хиляди смъртни акта, в които също пише рак.



Това е поредната тъжна съдба с главно действащо лице АЗ.
Казвам се Надежда Райкова Георгиева на 30 години от София,със страшната диагноза Рак на гърдата.
Историята ми на кратко:
Оперираха ме от Фиброаденом 2007г.,които в последствие се оказа злокачествен тумор и през 2008г. отново легнах на операционната маса оказасе, че имам метастази (разсейки) лимфните вазли които същто са отстранили.
Предприех лечение с химио и лъчетерапия
Година по късно лечението приклучи и нямаше повод за притеснения,етапните изследвания който провеждах бяха добри.
Живота ми протичаше като на всеки нормален човек.
Всичко това продължи до началото на 2012г. когато получих ГЪРЧ, след приемането ми в болница "Пирогов" по спешност откриха наличието на 2 образувания в мозака ми 2- 2,8 см. и няколко в белия дроб с различни размери. Независимо от големите ми страхове от операцията на главата, тя беше неизбежна. На 24.01 2012г. бях оперирана за 3-ти път,оказаха се разсейки от гърдата.
Започнах отново с химиотерапия, като с нея се целеше намаляване на образованията в белият дроб и появата на нови метастази. За съжаление 6 месеца по-късно терапията не даваше добри резултати и образованията се бяха увеличили. Смениха ми химиотерапията,на следващите контролни прегледи бяха нараснали още повече,но не спирах да вярвам и да се боря. До края на годината нямаше положителна промяна. Следващото разочарование бе появата на ново образование в главата,което бе последвано от нов Гърч които получих на 06.01.2013г. и започнах отново да ходя по мъките.
Повтори се миналогодишният сценарий ,а именно операция на главата, но този път бе последвана от друга хирургична интервенция а именно на белият дроб. За мен наи-тежката и кошмарна от всички до сега, туморите бяха достигнали 5 - 8 см. и операцията бе единственият вариант за мен. Признавам възстановяването не беше никак леко а по-скоро мъчително и болезнено.
Непаднах духом дори и след 5-та операция,вече бях ветеран в тази битка.
Независимо че,минах през всички етапи на коварната болест: от първоначалния шок,през химио и лъчетерапия,опадване на косата(което за една жена без значение млада или не е голям шок),частина и временна загуба на памет.
На 20.03.2013г. бе поредният удар за мен, едва 58 дни след операцията на главата, откриха две нови метастази в мозъка. Неврохирургът непрепорачва оперативна намеса,лечението подходящо в този случай е Кибер или Гаманож. За съжаление нашата държава не разполага с нужната апаратура.
Интервенцията може да се проведе в Турция, за което са ми нужни 7000 Е. сумата е непосилна за мен и близките ми, за това отправям молба за помощ към всички вас. Времето ми е ограничено поради естесвеният етап на болеста.