Мрън-врън, имам приятелка - много интелигентна, любознателна, с широко отворени очи към чудесата на света. Откакто я помня, все се записва на "нещо"... изкара не знам колко образования (и все редовна форма), включително в чужбина. През това време поработваше странично, колкото да се издържа, но така и не успя да упражни всичките специалности, които беше натрупала... Е, вече е в пенсия - доста мизерна, като се има предвид трудовия й стаж и че е била изцяло на скромно самоосигуряване. Та тя ми е живият пример за "вечния студент" - категория хора, които имат огромна жажда за нови знания (похвално!), но от това не им остава ред сами да произвеждат т.нар. "блага" (материални или духовни).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите