Искам да споделя нещо по темата в началото когато разбрах за болестта си страшно се шашках нерви, безсъние , депресия и хиляди въпроси - защо? Една година непрестанно ходене по манастири в търсене на чудото при чудотворни икони и мощи, една година в непрестанно пътуване докато въпроса защо поутихне,още 2 години в търсене на чудната гъба ,добавка,елемент,микстура и какво ли не с надеждата за излекуване още две години плач и мъка сякаш вече си отивам , да ама не, още съм тук и като ставам сутрин си казвам-още един ден -подарък за мен от Бог не е ли повод да се зарадвам ,ами сега простичките неща ме радват на кафе с приятел ,да можеш да помогнеш на някой който е в нужда да се усмихнеш в метрото на човека отсреща да упътиш някой,хиляди поводи за радост ...