|
Тема |
Re: Мила моя или Мотивиращият монолог [re: Tia maria] |
|
Автор |
Ekna (Усмивка) |
|
Публикувано | 11.12.12 16:53 |
|
|
Да, знам, че само с позитивно мислене не става Но се се издебнах, а като се дебнем се хващаме. Изведнъж се оказа, че мисленето ми е негативно, а това вече е лошо със сигурност.
Седи си Катеринка и изведнъж мислите и плуват в друго бъдеще, не това, което е чертала. И то кратко. Гледам я и я слушам. Пита се дали ще работи някога отново. А уникалната детска градина, която в мечтите си бях доразвила до комплекс с детска градина и СОС селище, където да се социализират едните деца, а другите да се учат на съпричастност ... Е, всичко това се качи на един сал в бурно море и се загуби от погледа ми. После заидваха безпрепятсвено и всички други страхове. Бях им отворила вратата и те се почувстваха у дома. За това поканих и онази другата Катеринка (междувпрочем тя се казва Е-катеринка ;)) и стана каквото стана! Бяха на ръба да се хванат за косите. Изведнъж се озовах във фитнеса в реално време. На пътеката почувствах прилив на енергия и борбеност и поканих двете Катеринки на кръглата маса. Трябваше да стигнат до консенсус веднъж за винаги и да си стиснат ръцете. Така и стана ... струва ми се.
Винаги съм се разкривала цялата - пред вас и пред целия свят. Такава съм си за добро или лошо. Когато съм най-развълнувана най ми се иска да го споделя. Разбира се в живота често получавам шамари в замяна, но това никога не е успяло да ме спре.
А тук, и единствено тук, тези "шамари", ми се струват като мед за душата! Отрезвяват ме - не само, но и (сигурно е от размера на размаха ;) ) ме запращат на другия полюс
Благодаря ви, че ви има! И отново, но не за последно: Обичам ви!
|
| |
|
|
|