Мила Екна, запознах се с теб в Пловдив и останах очарована от вечната ти усмивка. Не се предавай, мисли как да изживееш живота си пълноценно. Преди 5 години направихме страшна катастрофа и оживяхме 5 човека по чудо. И аз си задавах такива въпроси: Какво щеше да стане ако... От това"ако" си навлякох тази болест. Реших да не мисля повече за лоши работи и да живея за мига. Искам колкото време ми остава да го прекарам по най-добрия начин. Всичко е отредено от Господ. Прочетох една мисъл, която много ми хареса: По-добре да умра с дълга и тъжна история, отколкото като кучка без история." Всеки има такива моменти, но трябва да не се отпускаме. Ти си смело момиче и вярвам, че се справиш, а трябва и да се видим в София на срещата. Ще живеем напук на всичко и всички. Обичам те!

Всеки изживян ден е една малка победа!