|
Казвам се Екатерина Начева и съм болна от рак. Той се завърна при мен след шест години, през които ни най-малко не съм го очаквала. Изгубих много приятели през тези години, покосени от тази болест. Много болка изтече, но и много прекрасни мигове.
Завръщането му ме накара да навляза отново дълбоко в себе си в търсене на неуловимото и необяснимото.
Посвещавам личния си мотивиращ монолог на хората, четящи и пишещи в този клуб! Ако не успея да помогна на себе си може пък да помогна другиму.
- Добро утро, мила моя! Започва нов ден! Ти си тук. Как се чувстваш?
- Как ли? Да, радвам се, че съм тук. Но какво от това, всъщност? Какво значение има за мен още един ден?! Може би има значение за близките ми и приятелите ми, но за мен … Когато умра няма ли да ми е все едно?!
- Не говори така! Наистина всички ще умрем един ден – такава е природата, но за теб още нищо не е свършило! Знам, че страдаш повече за твоите близки и тяхното бъдещо страдание, когато си отидеш от този свят. И това също е човешко, но … това не си Истинската Ти! Истинската ти същност, когато става дума за нещо свидно, е ПРИРОДНА СТИХИЯ! Ти си СИЛА, ти си УРАГАН! Познавам те! Какво ще кажеш сега?
- Мдаа … Какъв е смисълът да съм тук ако не се изправя и не се боря?! Да, телата на всички ни ще станат пепел някой ден, но за мен това няма да е днес, нали? И когато, някой ден, това се случи няма ли да е по-добре да съм загинала достойно - в битката, на бойното поле?
- Виждаш ли! Сега заприлича повече на себе си! Хайде, мила моя, отвори прекрасните си зелени очи, усмихни се, протегни се. И скачай от леглото.
- Добре!
- Чакай!
- …
- Остани още малко така! Какво си мислиш сега? Какво ще направиш?
- Ами …
- Нямаш план! Помисли малко.
- …Мисля, че моят план за оцеляване трябва да започне с посичането на страха!
- Страхът ли? Какъв страх по – точно?
- Страхът от смъртта главно! Да! Това е най-важното! Трябва да изкореня този страх! Той е Центурионът на всички други страхове и в момента е окупирал съзнанието ми и душата ми! Облякъл се е във военни доспехи, а тръбачът му свири с дългата си тръба …
- Има ли още страхове, които трябва да изтребиш?
- О, та те са като римски легион, за бога! Страхът от болката; страхът от отчаянието, колебанието и умората; страхът от бъдещото страдание на близките ми, когато умра.
- Отново казваш това!
- Кое?
- Това за близките ти.
- Ами … да. Този страх е нещо повече от обикновен враг – той е първият подгласник на Центуриона. Родителите ми, например, вече са страдали веднъж от загубата на своите родители. Достатъчно е! Не е честно да ме надживее дори котката ми! Редно е тези загуби аз да ги изстрадам! Прозвуча малко нелепо, защото сякаш желая смъртта им да настъпи преди моята – точно така е, но това трябва да стане след години - такъв е правилният ред! Страхувам се и за съпруга си. Опасявам се, че … не е достатъчно силен за да ме преживее. Дано греша, но си мисля, че ако аз си отида ще е все едно да изтръгнеш сърцето му. Дали не надценявам любовта му към мен?
- Това е глупав въпрос, не чакай умен отговор. Той те обича, не се съмнявай в това. Но ще се справи! Права си – трябва да изтръгнеш този страх! Безсмислен е! После? Как ще направиш това? Как ще ги победиш?
- Ех, да бях военен тактик … Амии, ето какво! Трябва да поработя върху ума си. Ще имам нужда от помощ за това. Ще потърся помощта на психиатър и ще го посещавам поне два пъти седмично. Успоредно с това ще си потърся гуру, който ежедневно да ме напътства за да направя Йога свой начин на живот. Той ще ми помогне да се науча да контролирам ума си чрез медитация, както и всички други полезни практики на този начин на живот. Постепенно ще заякне самодисциплината и волята ми. Но, както казах, ще ми трябва помощ.
- Това е добре. Друго какво ще кажеш, мила моя?
- Има ли смисъл? Дори да бъда най-перфектната – да се храня здравословно, да спортувам ежедневно, да си лягам рано, да мисля позитивно… Знаеш колко приятели загубиха битката каквото и да правеха. Има ли смисъл от тези усилия?
- Не е необходимо да бъдеш перфектна! Това ще те измори. Прави това, от което все пак изпитваш удоволствие. Е, нека всичко бъде в приемливи граници, не прекалявай с нищо. Но не се тормози. Строга диета можеш да предприемеш само ако ти дойде от вътре. Ако твоят вътрешен глас те подтикне само тогава го направи. Все пак има смисъл от усилията за оцеляването ти! Сама каза, че е по-достойно да паднеш в битка на бойното поле! Ще можеш ли?
- … Да.
- Мила моя, ЩЕ МОЖЕШ ЛИ?
- ДА, ДА, ДА! ДА, ЩЕ МОГА!
- Какво още ще направиш с твоя рак?
- Сега моят рак е част от мен. Отново. Той е като извънземно, което коварно е облякло човешка кожа и живее между другите хора, докато крои коварни планове да превземе Земята. Ще се сражавам с него!
- Но как ще го разпознаеш, как ще се сражаваш с враг, който не виждаш?
- Знаеш ли какво ще направя? Ще използвам различни техники за визуализация. Например всяка вечер, преди да заспя и всяка сутрин, преди да отворя очи ще изживявам следното: ще бръкна в коремчето си и с нежни пръсти ще подхвана внимателно едно от лошите образувания в мен. Когато почувствам, че съм го хванала здраво, рязко ще дръпна и ще го извадя навън. Ще го поставя в огнеупорен съд. Така ще направя с всички образувания, за които знам. Ще ги събера всички заедно и ще ги запаля. Докато горят те ще завихрят и привлекат в огъня всяка лоша клетка от тялото ми. Ще бъде като черна върхушка. Ще изгори всичко и ще стане на фина пепел. Финната пепел ще пусна в тоалетната и готово! Не го виждам, но той си е мой – ще правя с него каквото си поискам! Ще го изпепеля рака, ще го унищожа!
- Усмихваш се! Лицето ти свети! Радвам се да те видя така озарена! Кажи ми още веднъж какво ще направиш с рака?
- Ще го извадя от мен и ще го изгоря! Ще го изпържа, чуваш ли! Няма да му позволя да ме превземе!
- КАКВО ЩЕ НАПРАВИШ?
- ЩЕ ГО ЗАПАЛЯ, ЩЕ ГО ИЗГОРЯ ДО ПОСЛЕДНАТА КЛЕТКА!
- ЩЕ ЖИВЕЕШ ЛИ, МИЛА МОЯ, КАЖИ МИ?
- ДА!
- ЩЕ ЖИВЕЕШ ЛИ?
- ДА! ДА! ДА! ЩЕ ЖИВЕЯ, ЩЕ ЖИВЕЯ!
- Така те искам, мила моя!
- Но…
- Какво „но”?
- Докато правя всичко това – визуализации, йога, психиатър, сокове, чайове, химиотерапия и така нататък …
- Е?
- Ще ми остава ли време за близките ми, за забавления, за съвсем обикновени ежедневни неща?
- Хм…Близките ти са важни хора! Забавленията също! Не прави голям проблем от това. Когато искаш да се забавляваш или да бъдеш с близките си - просто го направи! Не е голяма драма ако пропуснеш някой сеанс при психиатъра, нали? Ще ти кажа и за твоите Ежедневни неща. Те ще бъдат тези, които вече изброи – йогата, химиотерапията, чайовете. Приеми ги и ги обикни! Те не могат да придадат смисъл на живота ти, но те ще бъдат самият живот!
- Вярно! А мислиш ли, че трябва съпругът ми да напусне работа и да остане в България, до мен! Може това да са последните ми месеци?
- Какво ти става, мила моя? Виж какво! Може понякога да се съмняваш. Това не е толкова лошо. Задавай ми въпросите си и аз ще ти отговарям. Аз винаги ще бъда тук и ще знам какво да кажа за да те окуража. А твоите въпроси са нещо хубаво, защото така всеки път ще има шанс да научиш нещо ново за себе си и за това как да продължиш да се справяш. Знаеш, че светът се мени непрекъснато. Никога нищо не е същото. Нали помниш „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река”. Човекът казал това е живял преди хиляди години. Докато задаваш въпроси ти изучаваш и се променяш. Но ние с теб знаем, че не трябва да се оставяш за дълго на съмнението. Ти каза, че ще живееш, нали?
- Да.
- Когато съпругът ти се прибере от дългия път поговори с него. Бъди внимателна. Не допускай съмнението ти да изплува в този момент. Ще прецените заедно на по-късен етап. Сега не мисли за това.
- Преди малко каза, че Ежедневните неща не могат да придадат смисъл на живота ми. А кое ще придаде този смисъл? Колко ще живея? Каква следа ще оставя след себе си? Не съм отгледала дете. Не съм извършила велики дела. За неизвестно краткото време кое ще изпълни животът ми със смисъл? Защото иначе какъв е смисълът да отлагам неизбежното?
- Отпусни се. Просто обичай и бъди обичана! Любовта е най-великият смисъл на живота! Изпълнена ли е с Любов душата ти тя ще пребъде като самата Любов! А сега стани и започни да обичаш себе си, както обичаш близките си! Погрижи се твоят план за оцеляване да стане действителност!
|
Мила моя или Мотивиращият монолог
