|
|
| Тема |
 хематолог доцент Юлиян Райнов, ВМА |
|
| Автор |
dimitrovap (непознат) |
|
| Публикувано | 09.11.12 23:31 |
|
|
|
Накратко искам да разкажа за мъката и болката на нашето семейство за починалия ми син във ВМА в клиниката по хематология, ръководена от доц. Юлиян Райнов.
На 1.Х.2012 год.сина ми постъпи в клиниката с лимфом на стомаха.
След първата химиотерапия получи перфорация на стомаха.След тежка операция беше върнат отново в клиниката по хематология
Ние виждахме тежкото му здравословно състояние, нещата се влошаваха и потърсиме второ мнение от хематолог от друга клиника. Доцент Райнов пряко разбра за това, тъй като шефовете на хематологичните клиники в София се познават.
Веднага разбрахме, че сме стъпили на неизбухнала мина. Със сетивата си усетихме, че той е обиден, с накърнена гордост и честолюбие и разбира се веднага му се извинихме, че не сме искали да засегнем неговото достойнство на най-добър специалист в областта на хематологията. При проведения разговор обясни, че нова химиотерапия би означавало да си сложи юридически главата на дръвника.
Но на другия ден „човеколюбието”и „милосърдието” на доц.Райнов не закъсняха да се прояват. Нещата се завъртяха на 360 градуса. По фелфебелски ни беше поставено условие в рамките на два часа семейството да реши да се продължи химиотерапията на сина ми срещу подпис или в противен случай ше бъде изписан след три дни със сонда в стомаха, с течаща оперативна рана и венозно хранене с централен източник.
Бяхме шокирани, изненадани, в безизходица и не знаехме какво да предприемем, ако го изпишат. Синът ми видя нашта тревога и обърканост и разреши нещата като се подписа за нова химиотерапия. Спазихме срока от два часа великодушно дадени от доц. Райнов.
На това се казва хуманно отношение към пациентите и техните близки.
Отново подчертавам, че семейството ни знаеше за тежкото състояние на сина ми и че е четвърта последна степен на заболяването.
Но се питаме ако доц. Райнов имаше тежко болен син сигурно щеше да поиска не само второ мнение, а десет такива от други негови колеги-световни специалисти, защото той има тези възможнжсти.
Като майка бях много тревожна от създалата се ситуация и дали това няма да се отрази върху по-нататъшното лечение на сина ми.
И наистина престоя от 5 седмици в клиниката на доц.Райнов се оказа не диагноза, а смъртна присъда –почина на 4.ХІ. 2012 год., а беше само на 33 години.
Не споменавам името на сина ми заради неговата светла памет.
Ако случайно доц.Юлиян Райнов прочете тези редове ще махне с лека ръка и ще си каже това са глупави бръщолевения на майката на поредния починал пациент в моята клиника.
Но надявам се и други да го прочетат и да си направят съответните преценки и извлекат поуки.
Димитрова
Гр.София
| |
| |
| 
|
|
