Ще ви напиша Флорче, малко да ви разсея от вашите проблеми.

Ами Санди мина и замина, ама пораженията остават - страшна работа е, хора без дом и без покъщнина, дори и да не е съборена къщата, е наводнена, напълно невъзможно за живеене, всичко е тиня, кал, вода ... Голям проблем. Иншурансите ще плащат, но те ще фалират, така че тук държавата трябва да помогне, обаче незнам наистина как ще се развият нещата при тези хора. Незнам парите които ще им дадат дали ще компенсират всичко- къща, коли, домакинство, обзавеждане... Ние сме далеч, много далеч от тях, по времето когато там имаше харикен, при нас беше слънце, слънце и 34 градуса температура. Аз живея в Дивия Запад. Източните щати са много опасни, чудя се на хората как живеят там. Аз съм живяла там само 11 месеца и ми стига, повече не искам да преживявам такива ужасии, защото за тези 11 месеца са ни изселвали принудително както при Санди точно 5 пъти. Пътуваме навътре в по безопасните райони, и в този момент скачат и бензина и хотелите и храната и става една.... После се връщаме и се чудим ще имаме ли дом, или няма. И така от толкова хубави работи се изселихме далече, ама много далече и мога спокойно да кажа, че живея в един от най хубавите щати на държавата с прекрасно време и без такива драстични природни бедствия, че и без земетресения както ги тресе Калифорния, там пък е друго чудо. Колкото до сегашния президент, стария де, се очакваше да спечели, защото беднотията в тази държава е две трети, хора които по една или друга причина останаха без дом, без работа, без нищо. Той се опитва да промени нещата в държавата със своята социална политика, но няма пари за нищо. Незнам дали ще ми повярваш, но тук има чекове за храна, хората на това разчитат за да преживяват. Държавата е затънала и без природни бедствия, а това дойде в повече. Положението хич не е розово, с тези трилиони долари дълг, на калпак от населението нямам представа колко е, но сумата е голяма, огромни задължения за бъдещи поколения. Голяма част от тези задължения станаха по време на стария- нов президент, така, че какво да ти напиша, едно и той обещаваше преди 4 години, ама друго стана сега, сега пак обещава, ама какво ще стане - идея си нямам. Мит Ромни обещаваше реални неща, но трудно изпълними на фона на сегашната ситуация, по специално да създаде много работни места и хората да почнат да получават пари, заплати, и така да се вдигне икономиката, имаше хубав план и за медицината, но какво да ти пиша, така или иначе нещата не се получиха. Никой не знае какво би било станало след като няма шанс за изпълнение. Нашия щат е като цяло за него, ние сме червен щат. Привържениците са за неговите виждания. Все пак той е бизнесмен, инвеститор, човек със замах от към икономиката. Инфлацията е много голяма от преди 4 години, кажи речи 100 процента, защото се печатат пари, те надуват цените, така, че сега чакаме още 100 процента за следващите 4 години и до къде ще стигне това чудо незнам. Като цяло държавата е на ръба на фалита, няма да се изненадам ако още една рецесия ни удари, ако фалираме като държава, ако пак се печат пари- инфлация ни чака, ако не се направи нещо тези хора да почнат да работят, мизерията, глада и безработицата са лоша работа. Ще заприличаме на Гърция, Италия, Испания. Нищо не се знае, мога само да се моля да не става по-лошо от сега. Дано няма и войни, че основно да потъне държавата са точно те. Притаили сме дъх.

Като гледам този народ колко е зле, и 50 милиона нямат изобщо здравен иншуранс, а други 50 милиона имат частичен, непълен, крайно мизерен колкото да се каже, че го имат, ама почти нищо не се покрива, сигурно има и 100 милиона пенсионери които са на държавен здравен иншуранс, се питам как ще вървим напред.Медицината е безумно скъпа. Дори от грип да се разболееш като нямаш иншуранс неможеш и лекарства да си купиш, тук всичко е по рецепта, аптеките не дават нищо ей така, дори и да се примолиш, не е като в България. Недай си боже преглед при специалист или операция или болница, това е буквално задача с много неизвестни. А без пари нито на лекар, нито лекарства, нито нищо. СТрашна работа е, И всички тези филми които ви ги пускам са самата истина, много хора казват истината, живота е такъв тук, трябва да има промяна, но как ще станат реформите - идея си нямам. едва ли в моя живот това ще се случи. Образованието е другия куц крак на държавата - изключително слабо, занемарено и без знания образование, крайно примитивно, дипломи да - но знания примитив. Учителите не са хора които имат знания, те са крайно неподготвени от системата, за да имат възможностите те пък да образоват децата. Така е било, така е и сега, а как ще бъде - май пак така. Човек трябва да се учи от платени интернет сайтове и да се образова допълнително ако иска да знае все пак как да върви напред и да се ограмотява, образова по частен път, говорим за знания, а не за лист хартия - диплома. Защото тук ако си намериш работа ще те назначат, но като нямаш знания ще те изгонят. И студента не е виновен за това - просто някакво ужасно разминаване в живота - той плаща за да получи образование, а в същоност знания няма. Студентите ги набутват с кредити, много ги лъжат банките и децата се хващат , за образование рискуват , пък като вземат диплома - няма работа - питат президента какво да правят с този лист хартия много скъп, заробил ги за години напред, а без работа сега. И той обещаваше, ама само с това си останаха. А трябва да се плащат кредитите, и става една... В края на краищата по умните и находчиви някак си по друг начи се справят, не всичко с много пари си заслужава жертвите.
Сега стоим и чакаме новите обещания в действие. Ще го видите вие следващата година как ще е при вас. Обещания, обещания, ще ви пълнят главите с обещания, ама за власт, после всичко се забравя. Трудно се кара влака на държавата, много трудно, особенно във световна криза, жестока безработица, много бездомни хора, ниско заплащане, много болни и нещастни, отчаяни хора - тепърва от стрес и притеснения колко болести ще натрупат, ще се отключат от хората, думи нямам - депресията ще е болестта на следващата година повсеместно, за целия свят, на първо място по болестите, ще видите, и вас няма да ви подмине. Този дълъг период на надежда обезнадежди хората и те без да искат потъват в депресията, отчаянието, път без посока и май без бъдеще.
Хайде стига ви толкова, друг път пак, може пък да потръгнат нещата - неможе до безкрай да се потъва, в един момент ще стигнем дъното и ще почнем да се изправяме нагоре. Иначе трябва да се изселваме в Австралия- само тя не е засегната от кризата - или по бързо да разработват ледения континет Антрактида и да се местим там. Хайде да гледаме по весело на нещата, сами да си създаваме добро настроение, че ако се задълбочим... пък идват и хубави празници - на 22 ноември Деня на благодарността, после Коледа, Нова година, ехеееееее. Пожелавам ви хубав ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите