Момичета, надявам се да ми простите, че се намесвам във вашата тема, но се изкушавам да си кажа мнението по отношение на резистентността – от личен опит.
След рецидивиране на заболяването ми през 2008 г. ми назначиха 6 курса доцетакс. След ІV курс направих контролен скенер в ИСУЛ. Скенерът показа 50% намаление на ТУ, а истината беше, че беше пораснал /изразено видимо външно на гръдната стена/. От това произтече обездвижване в горната част на тялото и само благодарение на доц.Цекова, която ме изпрати на спешна лъчетерапия и ме спаси. Два месеца по-късно ми отпуснаха Херцептин и благодарение на него положението се задържа около година, след което той престана да ми действа и започнах лечение по Програма за клинично изследване. След няколко месеца – нова прогресия. Лекарят много се притесни и каза, че ще го обсъдят на комисия с доц.Цекова и ще ми се обади. Около 2 седмици никой не ме потърси и аз помислих, че ме отписаха, но най-накрая той ми се обади и ми съобщи, че комисията е решила да започна Таксотер/Доцетакс/. Явно доцентката е разгледала доста обемното ми досие и е видяла подвеждащия скенер от 2008 г. и е сметнала, че тогава ефекта от това лекарство е бил добър. Но аз, знаейки истината, направо съвсем се сдухах. Започнах Искадор и др.алтернативни средства, но не посмях да откажа и химията. След 8 курса скенера показа, че всички образувания – на гръдна стена, бял и черен дроб, лимфни възли, са намалели, т.е. лекарството, което преди 2 години въобще не ми е подействало, сега си е свършило много добре работата. Започнах отново Херцептин, който задържа положението около 6 месеца, после пак Доцетакс, пак с добър ефект, и отново Херцептин. Та така ги редувам и слава богу, държа положението засега. Дано не съм ви досадила с писанията ми, но искам да ви кажа, как едно и също лекарство в един момент не действа, а на по късен етап действа. Така че, в заключение мога да кажа, че резистентността е нещо относително. Не се отчайвайте и бъдете отворени към всичко, което предложат лекарите, или пък това, което ти подсказва интуицията.Това, което най-малко очакваш, може да се окаже спасението.
И не на последно място е и дозата късмет, която пожелавам от сърце на всички тук!
|