|
|
| Тема |
 първи и последен сблъсък с рака |
|
| Автор |
Margoto777 (непознат
) |
|
| Публикувано | 12.07.12 12:25 |
|
|
|
Здравейте,подобно на повечето от Вас и аз се сблъсках с тази коварна болест -рака.Преди 26 дни вкарахме баща ми в болница с нарушена походка.рязко нещата се влошиха и в рамките на 3 дни той загуби чувствителност на долните крайници и се парализира нацяло.ЯМР-а установи множество разсейки по продължение на целия гръбнак (всички прешлени са засегнати)а след това бяха установени и множество лезии в черния дроб.До момента няма точно установено огнище.След като разбрахме,че диагнозата е възможно най-лошата се сблъсках с нещо(повярвайте ми )още по ужасно-абсолютното бездушие и нулево внимание в онкологията.вярвайте ми боря се за всяка една информация за всяка една дума(от която да разбера нещо(каквото и да е то).Обяснявам най-искрено на всеки един лекар,че съм напълно наясно с изхода от това и че съзнавам че съм пълен лаик по тази тема-но въпреки това единствената информация която си извличам от някъде е интернет.
Свързах се и с проф.Ставрев,който беше изключително отзивчив и искрен с мен(за това ,че прекалено късно съм го потърсила)Въпреки всичко ми даде Ставринола(за което аз го помолих,тъй като баща ми е химик и физик и това е от малкото неща,което му държи надеждата към момента).след първите 10 дни от приема апетита и силата на баща ми се възвърнаха,а сега в комбинация с първата вливка се възвърна и чувствителността на краката му и част от двигателните му способности.Не си мислете че се самозаблуждавам или че си давам напразни надежди-не,наясно съм че това са само единични пикове(но съм благодарна че ги има)обяснявам си възвръщането на апетита с психическата му нагласа,а възстановяването на част от двигателните му способности с намаляването на налягането на гръбначния стълб.
и все пак....толкова много въпроси...и няма на кого да ги задам...
моля Ви - не искам нищо повече от това да поговоря с някой,който е минал през този ад!искам реално да знам-колко време още ще продължи всичко....
за да поясня за всеки който ще ме нарече егоист в случая-основните ми притеснения са за майка ми(която остана 42-кг от притеснения и невъзможност да му помогне на 100%)
| |
| |
| 
|
|
