Ще отговоря според това, което вярвам. Фрора е отговорила според това, което тя вярва. Като изключим прераждането, с повечето други неща, които тя е написала аз съм съгласна. Но както и тя казва - въпрос на избор. Не мисля да правя проповядване на основите на християнството. Ще отговоря кратко на всеки един от поставените от tapdurakov въпроси, като се аргументирам с кратки цитати от Словото /Библията/
Да, на тази земя злото е повече от доброто. С приближаването на края на земната история, злото става много по-настъпателно, защото знае, че му "остава малко време". Христос нарича Сатана "князът на този свят" / Йоан 14:30/.
Злото ще бъде ликвидирано веднъж завинаги при второто идване на Христос на земята, когато Земята ще бъде унищожена с огън.До тогава ние всички тук сме планета в бунт против Бога. Няма несъгрешил човек, няма човек, който да не се е чувствал отделен и изоставен от Господ, тъй като злото и греха ни отделят от него. Защо Господ не унижощи веднага злото, а го оставя толкова хилядолетия? Едно от обясненията е, че ако веднага би го унищожил, би бил обвинен от несъгрешилите ангели и светове, че е жесток съдия. Да не забравяме, че Сатана е бил пръв след Господ, осеняващ херувим, високоинтелигентно същество. Бог ограничава действията му тук при нас, за да видят и разберат непадналите светове докъде може да стигне злото.Другата причина много хубаво я е казал ап.Петър във второто си послание 3 глава стихове 3-13 "Господ не забавя това, което е обещал, както някои смятат това за забавяне, но заради вас търпи дълго време, понеже не иска да погинат някои, а всички да дойдат до покаяние".
Господ решава кога да умрем, живота ни е в неговите ръце, той го дава , той го взема!!! Флора се е опитала да го обясни с душата. В книгата Битие /първата книга на Библията/ това е казано. Господ сътворява човека от пръстта /съответните химични елементи/, след това вдъхва в ноздрите му жизнено дихание и човекът става жива душа, т.е. има едно жизнено дихание , което е от Господа, енергията, живота в нас. Сатана няма власт над живота, той може да мъчи физически и духовно някого, но жизненото дихание може да дава и взема само Господ. Сатана не може да сътворява живот, той не е творец. Тук много неща може да не са ни ясни, да не можем да си ги обясним, има много нелепи смърти, но Господ вижда картината в цялост. Никога не бива да забравяме, че сме сътворени същества и не можем да държим сметка на Създателя си, нито можем да го разберем в цялост.Господ не е човек и не бива да съдим по човешки. Думата доверие е в основата на истинската вяра.
Следващия въпрос е баща наказва ли със смърт заради грешка на техния дядо/Адам/. Не е толкова просто. Всеки един от нас е отделен от Бога чрез греха, а греха докарва смърт. Медицината доказва, че човешкото тяло има потенциала да се възобновява и възстановява, няма млада или стара кръв, но въпреки това и най-здравия човек старее и умира просто от старост. А сме създадени и замислени да живеем вечно! Проклятието на греха е това, което докарва смърт. Да ,някои умират още като деца, други млади, трети стари, но всички умираме рано или късно. Проблемът е ,че не искаме да приемем това, не можем да приемем смъртта като нещо нормално, защото вечността е заложена в сърцата ни. Господ ни е дал копнежа по вечния живот, но за съжаление този живот не е нито тук, нито в тези тела.Затова смислът на вярата не е да се молим за този си живот , Христос казва "събирайте си съкровища на небето", а ап.Павел казва "Ако само в този живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най -много за съжаление." Тук идваме до екзистенциалния въпрос за смисъла на живота...
И конкретно на случая, който предизвика всички тези въпроси. Не мислете, че аз не се питам или че мога да намеря лесно отговор на всички въпроси. Само знам, че тя беше вярваща, прочетете внимателно написаното от нея и ще се убедите сами. Сега нейната смърт стана наше изпитание... Защо Той е решил, че толкова са дните й? Не знам, но и не ни е дадено да знаем всичко. Мога само да се надявам, че това е бил най-подходящият момент Господ да я прибере при Себе си.