Meги, звездичке, толкова непозната и толкова близка. В твоите очи аз открих приятел, подкрепа, ти беше моят символ за оптимизъм, борбеност и сила. Никога не видях реалната ти усмивката, но виртуалната, макар и невидима за очите, ме зареждаше с енергия и смелост да продължа напред и да очаквам утрото на следващия ден с надеждата, че ще се случи чудо. Ти ми помогна толкова много в моите дни на ужас, събуждаше се и заспиваше с мен в опитите си да ми дадеш съвет и да ме подкрепиш! Благодаря ти, Меги, оценям всяка минута, в която си споделяла моята болка, преживявайки ужаса в самата теб. Знам, че ще ни пазиш и напътстваш отгоре, толкова те обичам...
Знам, че ще се срещнеш с моето небесно ангелче, защото добрите, истинските хора са там на хубавото място и както ти казваше-" Баща ти ще ви закриля, пък един ден, след много години ще ви посрещне с горяма усмивка, ще има да се чудиш защо си плакала.Само си представи свят,в който не изпитваш глад и жажда, нямаш нужда от дрехи и си вечно млад и щастлив.Така е, ще видиш.Той ще дойде да ти каже.Ако всички знаехме колко е хубаво кой щеше да остане тук?!"
Знам, че ти ще ни закриляш, знам, че ще проблясваш там горе, когато гледаме черното небе, защото нещо ни тежи...
Лека нощ, Меги!
Ще се видим някога и както Бубето казваше ти там ще ни чакаш сложила кафе и тирамису :(((((((((((((
ОБИЧАМ ТЕ, МЕГИ!

Чудесата се случват, ако повярваме в тях!