Добро утро и честит 9 май - денят на Победата! Лиди честит ти празник. Знам,че вие руснаците най го тачите и има защо!




Деветомайски Ден на победата
09 May 08 | Празници

“Съюз нерушимъй...”, но се разруши. Може и да го няма, но големите подвизи остават, строителството на канали, Юрий Гагарин, Чернобил, “Доктор Живаго”, славният отбор по хокей, моновеждата на Брежнев, и още много и много. Но Съюзът се радва най-много на две неща. Всеобщият труд и войната. Тук можем да прибавим и киното, което до голяма степен тематично е подчинено на всеобщия труд и войната. Масовката е много важна откъм идеологическа гледна точка. Всеки един, гражданин на Федералната Република, стига да не е гулаг, участва в прогреса. Той има ръцете и краката си, които действат като едно с всички други ръце и крака. Сталин е подъл, Сталин е хитър, за някои е шизофреник, за други е параноик. Важното е, че той прави така, че руснаците да си припишат заслугите за събарянето на нацистка Германия. Изпреварва с една седмица съюзниците и първи руснаците окупират и нахлуват в Берлин. Хитлер се гърми в бункера, или бяга в Аржентина, на кой му пука, а сред останките от немската готическа и балрокова архитектура кънти съветският марш на победата. Пак повтарям, всеки има заслуга, всичко е масово, победата не е на генерал Жуков и брилянтната му акция при Сталинград, победата е на всички, водени от Него. Йосиф Висарионович Джугашвили. Няма значение комунизъм или демокрация, няма значение дали Русия сега ще премине към анархия или фашизъм, датата е най-светлата в новата история на братушките. Те си приписват събарянето на най-голямото зло в Европа в XX век. Ако си мислите, че сме гледали военен парад на 6 май в София, намерете си клипове с празниците на Червения площад на 9 май. Танкове, специални бронирани коли за президента, хеликоптери, вертолети, уникални военни манифестации и хиляди, хиляди хора. Повече от хората, които бяха на концерта на “Пантера” в Москва в началото на 90-те.

Честит Ден на победата! Днес руските войски влизат в Берлин, а Германия капитулира. Войната вече не се води в Европа. Остава за САЩ и Япония. Щом не се води в Европа, въпреки че е Световна, значи е приключила. Никой не зачита капитулацията на Япония за реалния завършек на войната. По-скоро това е формалният. Защото прадядо ми наричаше Първата световна война “Европейската”, всичко се решава тук, независимо от мощта на една или друга държава извън континента. Денят на победата е символ на руския комунистически дух и идеята за възкресението. Обсадите на Москва, на Ленинград, на Сталинград илюстрират непреклонния дух. А логичният завършек е победния марш на Червената армия из площадите на Централна и Западна Европа.

Денят на победата в България беше зарязан остро и веднага след падане на комунизма. Към него се отнесоха като към петолъчката на Партийния дом в София или като към сборник с партизанска поезия. И нормално. България не е печелила война след тази със Сърбия, по случай Съединението. Празнувахме дълги години чужд триумф, признавахме друга победа. Тоест, кланяхме се на друг военен успех и леко го боготворяхме. Така налагаше Варшавският договор, добре че от НАТО не ни задължават да празнуваме победата при Ватерло. 45-годишното присъствие на Денят на победата в малката ни Република илюстрира робското битуване, зависимостта от майка Русия. Това е идеейният данък, който веднъж годишно трябва да поднесем на падишаха. И го правихме добре, толкова добре, че руснаците си мислеха, че сме порусени вече. Няма такава дума “порусени”, но не е имало и дума “потурчени” преди да се повявят тези хора. По-жалкото е, че не “порусени” с Достоевски или Чехов, а с тяхната национална гордост, с мечтата да сме били част от великото им европейско дело. Но не сме били, колкото и да е било налагано.

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!