Критикарите, ще се избиете помежду си, бе хора. Фокусирайте се в критиките си. Каква такава разпасана команда сте ? Ами, дооточнете си мненията и после групово подайте жалба до модераторките, те са на ваша страна и ви симпатизират. Ама, сигурно и те не са единни в "симпатиите си".

Описвам още един възход и падение.

Значи, колоквиум по биохимия. При същия доцент, на който му давах ъкъл по физика. Сключвам сделка с мъртвите. С живите, като вас вече съм пробвал. Сделки с живи не стават, та ако ще и да нямат друг шанс. Искането ми е да не е двойка. Знам, че после ще трябва да направя нещо за мъртвите, но още не знам какво. Сделката е сключена. Най-големите отличници имат двойки и тройки, а аз пет. Просто постоянно ми се падат малкото неща, които са близко до физиката.
Минава времи и ми се налага да пътувам с евтиния влак. За скъп няма пари. И се почва "връщането" по моето задължение по сделката.
Значи, в купето аз и двама младежи. Единия от Враца , а другия от Македония. Чета си аз кротко книгата на Красимира Стоянова, Истината за ...... и никой от терикатите не ми обръща внимание, защото изглеждам доста мизерно. По едно време една мургава циганка, с тъмно кафяв къплекшън решава да седне точно до мен. Мирише на село, на нива. Тарикатите направо ги гнус, а аз съм се научил, че всички хора са еднакви, и както на мен ми излизат чорапите от скъсания сак и хората се правят, че не забелязват, за да не ме обидят, така и аз не трябва да обиждам някой още по-зле от мене, защото презрението не се прощава от силите, които организират по-голямата част от битието.
Та циганката, в пълна изолация от нас, държи пет лева и ме пита от кой да си купи билет. Повече няма. Загрявам сигнала и ми "започва работния ден".
Първо чувам, че идва кондуктура и пита за непроверени, а не пълна проверка. Казвам на циганката да си трае, защото ми е ясно, че се е качила на обслужвана гара и сега я чака глоба за незакупен от гарата билет. Тя си трае и кондуктура отминава. До тука съм "дал" пет лева на инвалид и съм му спестил още десет. Съвестта на циганката почва да я гризе и ме пита, дали като слиза да не даде на кодуктура пет лева за почерпка. Казвам, че само ще му навреди при тези съкращения и че притеснението й е достатъчна глоба за нея.
Седим, седим и й обяснявам как да си изкара карта, че всеки път като пенсионерка да пести по половината от билета. Хайде още хиледарка за нея, като се има предвид, че често пътува, но не знае добре български.
Седим, сидим, а младежите се скъсват от смях на външния вид на циганката и на моите усилия да помагам "безплатно". Не им казвам нищо, просто това, че работата е привидно неплатена, прави "работното място" незаето, а печалбата е огромна. Затова не спирам и си трупам активи.
Циганката загрява, че й давам, а нищо не й искам и решава да "действа". Вади от торбата един несесер с някаква пръчка със син цват и ми я показва. ПХрилича на автоматична пипета. Настройваш количиството инсулин, сутрин и вечер и си забиваш иглата в корема и натискаш, като спринцовка. Като свършат ампулите, слагаш други.
После ми казва, че й дават да яде сапо по две филии хляб на ден.
Иска да ме шашне и ми показва един "фокус". Натиска с нокът от вътрешната част на крака до костта на пищала и о, "чудо", като си махне пръста дупката остава влъбната. Тоест нещо като матраците с "памет" , като ги натиснеш и се вдлъбват, без да се изправят.
Обяснява ми, че има два инфаркта и задържа течности. Тялото става като гъба.
Идва й гарата и трябва да слиза. Знам кои са я довели в купето. Предполагам нейни починали близки. Нямат контакт с нея, а искат да й помагат. За съжаление и аз нямам контакт с тях директно и мого да помагам само със информацията от съзнанието ми, а то трябва нещо да прочете, за да го научи. Няма достъп да ефира. Докато слиза й извиквам да попита за суровоядство, защото се съмнявам, че може да чете. Зная, че не съм й помогнал за здравето кой знае колко, но също знам и че моята "поръчка" за информация е дадена и чака изпълнение.
Продължавам да чета и по едно време питам македонеца, Абе, Ванга от Струмица македонка ли е или българка. Той ми казва, че си е чиста македонка, но че всички се гордеят с нея.
Продължавам да чета и виждам в книгата описан случай на отток в краката. Зопомнам страницата и решавам да "поработя" още малко, че идват още три колоквиума, пък те дам душите ще се разберат помижду си, ако им е позволено, и действителността пак ще се пренареди. Затова ще трябва да намеря в търсачката тема за дадържане на вода и там да напиша рецептата, заедно с моето тълкувание. По биофизика на теста сбърках като казах, че при хемодиализа не се изхвърля и излишната вода. При болни бъбреци много често се натрупва вода и тя също се