Много е важно присъствието на близките до човека, който ни напуска. Когато моята скъпа майка изкарваше последните си дни, всички в семейството ми бяхме като стожери до нея. Тя беше в болница, повече от времето аз бях с нея. Странно е това, че в един момент приоритет става да мислиш как да облекчиш прехода на умиращия от земния живот към неизвестното, а не да се бориш да го спасяваш. Говорех на майка ми през цялото време с тих глас, държах я за ръката, повтарях и че е смела и няма от какво да страхува. Припомнях и всичките и заслуги, за които се сещах, че е я обичаме. Когато играта на живота съвсем загрубя....загуби съзнание, дишаше тежко (лекарите ми обясниха, че в тази фаза вече не се усеща болка)....отворих прозореца и приканих душата и се освободи от това болно тяло, да не се тормози повече. Пожелах и да бъде силна в новото си превъплъщение и да поема смело.....в крайна сметка живота на Земята е възможен само посредством това тяло, което имаме. Когато то изчерпи ресурсите...не ни остава друго, освен да се освободим от товара.
Впоследствие започнах да чета разни книги на такава тематика и разбрах, че и без да съм знаела, интуитивно съм постъпила по този начин с майка ми - тоест, да я насърчавам да и отиде без страх, а не да се вайкам около нея и да плача.
Сега бъди боец! Куражлия.