Мило момиче, плачи, крещи и викай, ако трябва, но не пред него.
Когато моето момченце си отиваше, уж беше в чернодробна кома и не разбираше нищо, а само стенеше, когато започвах да плача до леглото му и да го гушкам, той се намръщваше. И не си внушавам това. Хората, които бяха до мен също го забелязваха и ме натирваха в другата стая.
Почнех ли да му говоря нежно, той се успокояваше и дори усмихваше.
Бъди до него, повтаряй му, че го обичаш и го гушкай.
Аз мислено съм с вас и ще се моля .

Животът е това, което ти се случва, докато кроиш други планове