|
Първо искам да се извиня на всички, и най вече на Джул, бях малко груба, нямам оправдание, извинявай...
Тия дни четох много, преди също много четях тук много, но сега намерих конкретни неща за нашата диагноза.
Накратко разказвам историята и продължението, и ако имате съвети какво да правим ще съм благодарна))
Започна се с подуване на лимфни възли, ходене по всякакви лекари накрая се започна- биопсия- резултат - Мета коли билатералис от НПО,не можеле да намерят огнището и айде на ПЕТ СКЕНЕР, който пък въобще не го намери! ( не е ли малко прехвален този ПЕТ скенер? после един ПЕТ скенер, не е до мен резултата, но според лекарите всичко е ок, и бронхоскопия - на която няма Окончателна диагноза, а Клинична диагноза - Cа пулнонис декс. лоби инф Т2Н3М1 IV кл. ст. Мета пулномун МКБ 34.3
Изписаха Тарцева, в момента се пие, пазиентката е много зле, знам как е на химиотерапитя, но тук има и външни белези, много пъпки ( което уж било добре ) , никакъв сън, нервност и супер отпадналост.
Донесоха ми едно като гъба, за подсилване на имунната система, разрежда се с прясно мляко, сутрин се изцежда и се пие, но го пие вече 5 ден и няма промяна, даже се влошава. Така, на нея и на мен са ни ясни нещата, но с какво може да облекчим положението? Поне в момента? Дадоха ми адрес на една фармацевтка, до Александровска болница, много добра, ако искате координати евентуално, давам ги, понеделник съм там, но лошото е че жената не иска нищо, даже вече и следя хапчетата дали ги пие, неще да се лекува, казва че нямало смисъл да се лекува за още 2-3 месеца дишане, а да, забравих да спомена че диша трудно, взехме едно лекарство за вдишване, подобно на астматично, но и то вече не помага, за кислородна маска неще и дума да се чуе. Всъщност е трудно лечението, не е стара, но понеже сега разбра баща ми как се е мъчил, не иска и тя, независимо че сме 21 век и прочие...не мога да я убедя, тя си знае...
Офф след толкова писане забраявих какво да питам, може би няма с какво да и помогна, искам по някакъв начин да и облекча гадостите, тя все се ядосва че аз и брат ми се виновни тя да се лекува, по добре било да си умре и да не се мъчи, а тя е такъв човек, странен, на 60 години е, много жизнен и готин човек, сега като се видя с тия пъпки и откачи, аз се опитвам да и кажа че има и по страшни неща от пъпките, но тя не желае да чува или дори да се лекува...не знам какво да я правя...
Притеснява ме че започна да забравя дребни неща, което е нормално при нейната диагноза, но много рано бе...не знам..
Извинете за дългия пост, не знам защо ви го написах, може би най вече да се извиня за неадекватното си поведение последно време, но вече и аз не издържам...Бъдете силни и се борете, винаги има шанс
|
Недребноклетъчен карцином
