За бога, Надежда, що за човек си ти? Така ли не разбра, че никой не иска да чете твоите глупости. Ще спреш ли най-после да подклаждаш огъня на изгорелите и изпепелени души и сърца на всички тук. Мария направи всичко за брат си, всички правят какво ли не за близките си, а ти постоянно критикуваш и поставяш под съмнение всичко. Всички тук четат и пишат с надеждата да помогнат на себе си и близките си. Ако не можеш да помогнеш с разумен съвет, поне не рови болката ни. И вземи си смени ника, никак не ти подхожда. Защото не само, че не даваш надежда на болните и близките им, а по скоро подсилваш страха, който и без това си ни е достатъчен. Знаеш ли колко е ужасно да живееш в реалността и с мисълта, че губиш близкия си. А когато този близък е детето ти? Ако съдя по изказванията ти, едва ли можеш да го осъзнаеш. За твоя информация, през 2009 г., синът ми беше оставен в България без лечение, просто ни изпратиха у дома да си чакаме края. И точно благодарение на кибернож, който така упорито отричаш, вече трета година синът ми е до мен. Толкова ли е трудно да проумееш, че дори и минимална надежда да има, всеки би направил всичко за близкия си, дори и само да удължи живота му. А тези които наричаш „ефендитата” – можеш да научиш много неща от тях- добронамереност, отзивчивост, съчувствие- качества, които май са ти напълно непознати.