Надежда, от години чета тази тема. Нещо като емоционален мазохизъм от моя страна, преполагам. Още от далечната вече 2006, когато от мултиформен глиобластом почина съпругът ми. Много рядко пиша някой ред, но редовно чета тази тема. Тогава нямаше дори темодал, една лъчетерапия и... просто оставяха човека да умре...Това заболяване се считаше за абсолютно нелечимо..., а болните ги оставяха ей така, на който колкото му е писано да доизкрета криво-ляво земния си път... чета редовно, и хем ми е мъка, като се върна назад в спомените, хем въздъхвам с облекчение, че сега близките на болните търсят алтернативи, имат някаква надежда за лечение, борят се!... ь

И наистина и аз съм се чудела винаги, защо изобщо пишете тук?! За да демонстрирате някакви медицински познания ли, или за да помогнете с добър съвет на тези нещастни хора, на които не са им останали много надежди?! Съжалявам, че Ви говоря така, но редовно чета и Вашите писания и направо се гневя! Та сега думата дума отвори - наистина, и аз мисля, че високопарните ви и силно мъгляви слова не са подходящи тук, никому нищо не доказвате, освен, вероятно на себе си - какъв сте капацитет... Ако искате да помогнете - не е това начинът! Ако ли пък не искате да помагате, а да доказвате на себе си колко сте знаеща - изберете си друго поле за изява - някой научен медицински форум, например - където ще блеснете със знанията си... тук хората просто нямат нужда от Вашата словесна гимнастика, а от добри съвети, от думи на успокоение или утеха, от добронамереност и топлота в в отношението. Не сте уцелили начина как да се държите тук - а претендирате, че не ви разбират...Хм! Хората, които влизат тук да тъесяпт съвет и помощ, са много измъчени, уплашени и угрижени, за да намерят време и сили да Ви кажат това, което Ви казвам аз... Престанете да ги тероризирате със словесна еквилибристика, Надежда, ако можете да вдъхнете надежда, направете го, ако ли не, стига толкоз, достатъчно сте им мътили главите с недоказаните си познания!