Paralichko, като споменах "рак на панкреаса" на едно момче пети курс медицина и каза само "два месеца". Много дълго го убеждавах, че има и хора, които са живи и след две, дори три години след диагнозата, но качеството на живота им е много ниско, както и самочувствието им.
Ако трябва да ти дам идея, като на роднина на болен, този рак е терминален, ако не е операбилен. Намеса, както и при другите терминални случай, с химията, която сега се използва, би отровила пациента. Радиацията би му докарала остра лъчева болест, а оперативно премахване е невъзможно, защото панкреаса не е апандисит, че да го махнеш целия. Тоест, никакъв шанс......
Но, дали наистина е така? Я, помисли малко. Иди в някой сайт за футболни залагания и виж как компютъра прецизно е изчислил шансовете на някой отбор да спечели и ги е обобщил в коефициент. Ако обективната реалност беше само видимата, компютъра щеше винаги да познава. Оказва се обаче, че поне половината от нашия живот се определя от фактори, които не регистрираме. Значи, ако е така, а то е така, терминално болният от рак е изчерпал всички възможности за лечение със средствата на съвременната онкология и от нейна гледна точка е в четвърта фаза, но от друга гледна точка, която не работи с химия, радиация и скалпел, е само в първа фаза и може смело да се вкарва "псевдохимия", "псевдорадиация" и "псевдохирургия" . Дори рака на панкреаса има и това преимущество, че предварително да се знае, че е трудно лечим по нормален начин и съответно пациента може лесно да бъде убеден да се навие, ако ще и да е първия в света, да се лекува по "псевдо" начин,като тук не става дума за плацебо или някаква манипулация. Като "нов начин" и "алтернативен начин" не е химията да бъде заменена с билки, радиацията със слънчеви или лунни бани и скалпела с бръснене. Просто, идеята е да се повлияе на онази, скрита действителност, която кара всичко, включително раковите клетки и футболните мачове и абсолютно всичко да се изменя по нейните вълни, които съвременната онкология изобщо не отразява, не регистрира, не използва и не й пука
|