Бубе, благодаря ти, че си намерила точната тема!
В случая лечебното заведение се ангажира бързо-бързо да ми реши проблема еднолично, като по този начин избегнаха да ми отговорят официално /а всъщност изискаха от мен официално подписано заявление/. В никакъв случай не искам да се конфронтирам с лекарите – давам си сметка, че благодарение на тях съм жива, но ръководството на клиниката би могло да направи някаква организация да се почива поетапно, да има някакви дежурсва - много крайно е да се затваря. Със затварянето на клиниката, лечебното заведение си ще направи икономия на средства, но погледнато от друга страна, нарушавайки схемите, лекарствата престават да действат, ние метастазираме и тогава са необходими още повече средства, за да ни лекуват. Това за мен е абсолютно криворазбрана икономия и ако в такъв смисъл са отчели икономия от ХТ – тежко ни.
Припомням ви случая в края на 2008 г. когато 5 месеца бях чакала за Херцептин. В средата на м.12 пуснах жалба до Министерството и забележете: разгледаха ме и ме одобриха точно между Коледа и Нова година!
Още веднъж апелирам към всички – не се примирявайки и не си мълчете, търсете си правата и то ПИСМЕНО. В срок до 1 месец са длъжни да ви дадат отговор. Този официален отговор може да го използвате както намерите за добре – да заведете дело или да занимавате медиите. Институциите са наясно с това и по тази причина проблема се решава експресно. ИЗПИТАНО Е!
Снощи съпруга ми ми каза: „Ти може да напишеш мемоари за борбата с рака и със здравната система”. Така е, но има една поговорка „Бог помага, но в кошара не вкарва”. Нека си помогнем сами, за да ни помогне и Господ!