На 21 ноември Християнската църква чества Въвеждане на пресвета Богородица в храма (Въведение Богородично или само Въведение). Това е един от дванадесетте велики християнски празници, отбелязван и от православието, и от католицизма.

Според православната традиция Въведение Богородично слага началото на Коледните пости и се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово.

С решение на Светия синод на Българската православна църква от 1929 г. Въведение Богородично в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната учаща се младеж.

Семейното ходене на черква на този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. След това семейството се събира около масата на чаша вино, топла пита и вкусна гозба. Честват освен празника и здравата връзка помежду си. Масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.

По времето на Въведение Богородично народът ни гадае какво ще е то през цялата следваща година.

реклама
Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото - дъждовно, а реколтата - богата.

Ден на християнското семейство. Някои хора, може би не знаят, че има такъв ден. За други е повод да празнуват. А, за малко от нас, да се замислим за семейството, за нашето семейство - за ценностите, за възпитанието, за толерантността, за компромиса, за добротата. Да се замислим за човечността. Как възпитаваме децата си, какво им даваме, успяваме ли?

Винаги съм казвала и така съм възпитавала децата си, че семейството е най-важното. В семейството винаги ще намериш подкрепа. Където и да отидеш, каквото и да се случи, знаеш че има едно място на света, където винаги ще си приет и винаги можеш да намериш радост и утеха.

В семейството се учиш да говориш, да общуваш, да знаеш, да можеш. Да бъдеш Човек. Горда съм, че успях да отгледам и възпитам три прекрасни деца. Горда съм, че те израснаха истински добри и отговорни млади хора.

Срещам се с приятели, учители, близки и познати, коментираме притеснени поведението на децата около нас и се питаме, какво се случва и защо? Защо тези дечица се толкова агресивни? Защо са толкова груби в отношенията си?

Децата в училището викат, пищят, блъскат се; на улицата пушат, изхвърлят отпадъци, пресичат на червен светофар, говорят с толкова цинични думи. На забележки на възрастни отговарят с неприлично. Питам се, как може такъв език, такова поведение? Къде е възпитанието? Кой се грижи за тези деца? Кой го позволява? Къде са родителите на тази деца? Знаят ли те къде са децата им и какво правят?

Понякога се страхувам, че това не може да промени, че няма начин. Или има начин, но труден. Труден, защото децата в семейството си не срещат разбиране, не намират топлина и доброта. А децата са най-голямото богатство, което имаме. Тези малки същества трябва да са най-важни за нас и трябва да успеем от тях да направим истински съкровища. Трябва да разговаряме с децата си, да ги научим кое е редно и кое не. Трябва да знаят, че живеят в общество, в което има норми и правила, с които трябва да се съобразяват и спазват.

Ние родителите, работейки, говорейки, вървейки по улицата, трябва да знаем, че нашите деца ни гледат, наблюдават и копират нашите думи, жестове и поведение.

Семейството е свято. В него децата трябва да бъдат щастливи. Да бъдат прегръщани, да бъдат обичани, да се радват на нашата любов, но и да се научат на бъдат добри. Да се научат да бъдат отговорни и толерантни.

Денят на християнското семейство е и повод да се замислим, да отворим душите и сърцата си за доброта. Да бъдем благословени ние, домът ни, семейството ни!

Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!