очакванПонятието идеализация
ия.
Например - идеализация ще има тогава, когато в главата ви се оформя някакъв "идеален" модел за това как трябва да се държат съпругът (съпругата) или детето ви, началникът, предс­тавителят на властта и т.н. Вие знаете как. А пък той - видите ли, се държи малко (или съвсем) по друг начин. Тоест - няма съответствие с онзи идеал, който съществува във вашето въображение. Поведението или постъпките на индивида не съвпадат с вашите очаквания, поради което вие ставате агре­сивни и се опитвате да го заставите да се държи така, както смятате за необходимо. Или изпадате в отчаяние от това, че той постъпва неправилно. И в двата случая не приемате този чо­век, (а чрез него и целия свят) такъв, какъвто е в действител­ност, дотолкова, доколкото не откривате съответствие с вашия собствен въображаем идеал.
Проявени и скрити идеализации
Предлагаме ви най-напред да разделим идеализациите на два вида - проявени и скрити.
Проявена идеализация имаме тогава, когато нещо в този живот предизвиква вашето продължително раздразнение
(или пък друго негативно чувство). Това може да бъде на прак­тика всичко - работата, домът, телевизионното предаване, пра­вителството, началството или сътрудникът, къщата, съпругата (съпругът), детето, любимият, колата и т.н. и т.н. Тоест - вие знаете какви трябва да бъдат те. Пък те не са такива, и вие не­доволствате.
Втората форма на идеализация - това е скритата идеа­лизация. Тя се проявява, когато у нас няма изявено недоволст­во по отношение на някаква ценност. Понякога вие даже не подозирате, колко значима е за вас някаква идея по отношение на вас самия или на другите. Но стига тя да бъде разрушена по някакъв начин, у вас непременно ще възникнат изблици на недоволство и агресия или пък ще усетите съществувание­то си като напълно безсмислено. Например можете да си дадете сметка, че дори не сте си представяли живота без люби­мите семейство или работа.
За да се прояви скритата идеализация, може да се опитате да си представите живота, последователно отнемайки от него различните му стойности - кои точно, ще разгледаме подробно по-нататък. Ако липсата на тази или онази ценност не предизвика никаква реакция, то вие не сте я идеализирали, не сте прилепнали към нея. Но ако не можете дори да си предста­вите живота без работа, семейство, деца, секс, пари, власт и т.н., то вие навярно им придавате излишно голямо значение. Даже може и да не подозирате за наличието на скрита идеали­зация до момента, в който не попаднете в ситуация, където зна­чимата за вас идея ще бъде по някакъв начин разрушена - нап­ример привикнали сте към чистотата, а изведнъж задълго се оказвате в разхвърляна и мърлява обстановка, което предиз­виква вашето продължително раздразнение.
Терминът "излишно" в случая означава, че вие цените твър­де много своя модел за устройство на света - например това, че всички трябва да бъдат честни, децата трябва да се грижат за родителите си, хората не бива да се оскърбяват едни други и т.н., и смятате, че Животът не може да бъде устроен другояче. Вие знаете как трябва да бъде уреден светът и не можете да си го представите различен.
От религиозна гледна точка всяка негативна емоция е ре­зултат на осъждане на реалността, т.е. грях. Следователно, придавайки извънредно голямо значение на някакви свои очак­вания или ценности, ние създаваме почва за натрупване на гре­хове.
И тогава, рано или късно, тази ценност трябва да ви бъде разрушена или пък отнета, за да не забравяте, че всичко ни се дава и взема от Бог. Той ще ви я отнеме, защото сте били недо­волни от нещо в този свят. А нали Бог го е създал. Значи вие тъкмо от Него сте недоволни, тоест изпадате в грях и той ви показва грешките. Не ви наказва като роби, слуги или непос­лушни деца. А именно подсказва, възпитава, обръща се към вас като към разумни същества. И стига само да разберете неговите сигнали, това въздействие върху вас мигом ще се прекрати.
И така, ако човек идеализира нещо, то той попада под въз­действието на своего рода "духовно възпитание". Това възпи­тание се задейства по пътя на принудителното разрушаване на идеализираната от него земна ценност. Като че самият Живот му показва "Виж - идеалът ти се разруши, а пък нищо страшно не стана! Самият ти си същият, а и животът около тебе си тече по прежному. Та струва ли си да изхабиш толкова нерви за някаква илюзия?"
Ето например, ако сте прекалено страстно влюбени и идеа­лизирате партньора си, много вероятно ще е той да ви изостави (или да се влюби в друга). И какво, ще спре ли след това живо­тът? Да - само за вас, и то единствено докато не се избавите от преживяванията си. Та нали почти всички хора вече са минали през това, и то неведнъж.
Ако ли пък идеализирате някакви аспекти на семейния жи­вот, то навярно съпругът ви (съпругата), децата, родителите няма да споделят именно тези ваши възгледи. И така - във вся­ка една ситуация.
За да обясним по-пълно, защо се случва всичко това, пред­лагаме ви да разгледаме следващия модел.
Акумулатор за преживявания
Да си представим, че всички негативни емоции, които из­питваме в случаите, когато животът не съвпада с нашите очак­вания, се събират във вид на течност в някакъв въобража­ем съд, който ще наречем условно "акумулатор за преживя­вания".
Чрез отделна тръба тази течност се влива в нашия "акуму­латор" отгоре и се събира там, определяйки количеството на натрупаното недоволство от живота, проявявано под форма­та на негативни преживявания.
Едновременно с това същата тази течност чрез специални клапани полекичка се оттича отдолу - пропорционално на наши­те заслуги към Живота.
Когато акумулаторът се запълни до някакво ниво с опреде­лено количество "грехове", то веднага сработва механизмът за принудително "духовно възпитание" и на човек по един или друг начин му се доказва, че той напразно е придавал извънмерно значение на своите идеали. Съществуват цели пет начина, с помощта на които животът ни доказва погрешността на нашите излишни очаквания. Тях ще разгледаме подробно малко по-нататък.
Светът ни е чистилище
Както вече споменахме, по принцип човешката душа може през цялото време да се намира във Финия свят, да не се за­селва в материално тяло. И - естествено, на всеки му се иска да се пресели на по-горен етаж. А душата винаги заема етажа, съ­ответстващ на запълнеността на нейния "акумулатор за прежи­вявания" в момента на смъртта.
Да намалите нивото на запълване в акумулатора, намирайки се във Финия свят, навярно ще можете, но за това ще е необхо­дим голям промеждутък от време. Възможността там да извър­шите някакви постъпки, в резултат на които обемът на течността в "акумулатора за преживявания" да се намали, е много малка. Значително по-бърз прогрес постигаме, докато се намираме в човешкото тяло.
Нашата планета се явява именно онова място, където може достатъчно бързо да намалим обемът на течността в нашия "акумулатор за преживявания". Другояче казано, нашата пла­нета е своего рода "чистилище", където може доста бързо да се освободим от предишните си грехове. Именно затова обитате­лите на долните етажи на Финия свят особено често се стре­мят да попаднат в нашия свят, за да се избавят от последствия­та на предишните си грешки. Но възможността им за избор е силно ограничена, затова те, в съответствие с предишните си грешки, попадат в държави и семейства, обременени от бед­ност, болести, войни, насилие и т.н. Подобна житейска среда обикновено не предразполага към благост и всеопрощение, за­това на душата й е доста сложно да реализира своето намере­ние и в същото време да се изтръгне от кръга на закоравелите "грешници". Но пък, ако човек дори в такива условия успее да не се озлоби на света, то обемът на течността в неговия "акумула­тор за преживявания" рязко се намалява.
За чистите души, обитаващи горните етажи на Финия свят, нашата Земя се явява именно онова място, където могат да дойдат и да изпитат реалните усещания, истинския живот, да помогнат на хората да осъзнаят своите заблуди. Макар и по принцип да не са длъжни да го правят. Те си избират тяло за новата инкарнация и се отправят към Земята с най-добри наме­рения. При това много от тях навярно поемат отговорността да донесат добро и благост за хората, да ги посвещават и изце-ляват, помагайки им правилно да се отнасят към Живота.
А пък някои обитатели на горните етажи могат просто да помолят за екскурзия в нашия свят, за да могат да изпитат онези усещания, които е възможно да получат само в нашата реалност и само в човешко тяло - любов, секс, наслаждение от храната, човешки взаимоотношения, материално изобилие, съ­зидание, творчество и т.н. Тъкмо те, по правило, се раждат в добре обезпечени семейства, стават богаташи веднага след раждането си и живеят, наслаждавайки се на живота и не позна­вайки никакви материални проблеми - ако, разбира се, не нару­шават правилата за екскурзианти.
Но - за съжаление, попадайки в нашето чистилище, далеч не всички помнят за своите обещания и светли намерения. Земни­те страсти ги обхващат и те забравят, че в този свят се нами­рат всичко на всичко за кратка екскурзия. Кратичка, затуй, защото нашите 70 - 90 години са само един миг в сравнение с милионите години съществуване на безсмъртната душа.

Някои неща са единствено в Божиите ръце а за останалите Бог ни е дал правото да избираме