Флорче, не знам защо точно ти се засегна, ти, която винаги спазваш правилата и знаеш КОГА, КЪДЕ и КАК да пишеш, на точното място и в точния момент, за да бъдеш полезна на всички.
Аз исках да кажа, че ме дразни това, не че не пишат момичетата по тази тема, а че се отварят нови теми за същото. По този начин информацията се измества назад, а Джул и Буба не могат да смогнат да въведат ред. Ако погледнеш страниците назад ще видиш колко нови теми се откриват напр. за рак на бял дроб – ами в справочника има качени над 20 теми, в които може да се пише. И ако една част от пишещите са уплашени, стресирани и не знаят къде се намират от притеснение /личи си по постингите/– тях ги оправдавам, но има друга част, много по-млади и много по-вчас с компютрите, които просто не искат да четат! Всеизвестно е, че във всеки сайт има търсачка, а търсачката на ДИРа е перфектна, ама никой не поглежда и не търси, а се втурва да открива нова тема. Весето беше човек на реда и беше по-остра в такива случаи, с което си навличаше неодобрението и някои веднага скачаха срещу нея. Бубето и Джул са по-толерантни и търпеливи, но представете си колко е затормозяващо това за тях.
А клубчето ни е страхотно, най-важната информация на първа страница – всичко подредено и систематизирано, всичко това е благодарение на труда на модераторите и на всички нас. Нашия клуб не е като другите – той е по-специален и затова се дразня, когато се отварят нови теми за хиляди пъти коментирани неща, които след 2-3 постинга отиват в забвение.
Не се сърдя персонално на никого, но ми се иска реда в клуба да се съблюдава, за да бъде полезен на максимално много хора. Ако някой много се е обидил, моля да ме извини – нищо лично. Просто реших да споделя.
Флорче, що се отнася до това, че тези, които са в ремисия не могат да помогнат с нищо - с това абсолютно не съм съгласна! Никой не ми е помагал и подкрепял повече отколкото всички вие тук. Вие сте ми по-близки от семейство. Защото много неща мога да спестя на близките си, а тук знам, че ако имам проблем, вие ще ме разберете най-добре, защото говорим на „общ език”, веднага ще се отзовете ако съм в затруднение, ще ми помогнете с добра дума и съвет и най-искрено ще се радвате на малките ми победи. Пак ще кажа – това, че имам толкова верни приятели за мен е щастие в нещастието. Благодаря че ви има! Обичам ви!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите