|
Добро утро! Поздравявам ви с това писаниеее
Самотата и усамотението
Усещането за самота може да е позитивно и негативно. Не помня кой е казал: „Глупаво е да се мисли, че на партньора ти ще му е добре с теб, ако на самия теб не ти е уютно със себе си”. Когато успееш да се отърсиш от грижите и да наблюдаваш живота, разбираш, колко истински са тези думи. Чувството, че си самотен и усещането за самота са две коренно различни неща.
Чувството за самота причинява страдание. Това значи, че нещо или някой ти липсва. Ти не си цялостен. Ти само искаш да си цялостен, но дори и това желание не си признаваш. Затова трябва постоянно да си с някой. Възможно е това да е конкретен човек. Този, от когото зависиш, към когото си привързан. Но ти си се привързал, за да станеш нечия част. Не се обиждай, но това е живот на паразит, който търси към кого да се залепи (думите са жестоки, но ги пиша заради това, че сама съм минала през такъв етап).
Чувството за усамотение е дълбока радост. Ти се радваш на себе си и живота наоколо. Това е признак за хармония с околния свят. Ти си цялостно същество. Нямаш нуждата от нечия част, защото вече си цял. Няма значение дали се разхождаш, готвиш или четеш книга. На теб ти е добре. Като притежаваш качеството самодостатъчност, ти привличаш другите хора. Те търсят в тебе това, което не им достига на тях самите. Вътрешно те знаят, че ти си способен да се радваш на живота без нея/него/някой. И това привлича.
За да се превърне самотата в усамотение, а след това и въобще да изчезне, трябва да си отговориш на въпроса: „Какво ми носи радост?”. И активно да радваш себе си. Нека най-любимото занимание да те развива. Пеене, танци, свирене на инструмент, билярд или шах? Хобито, което дълго ви увлича, ще премахне самотата от сърцето, ще ви подари хармония и умението да се радваш. Като се научите да бъдете щастливи в усамотение, ще внесете в живота си щастие във всяко едно отношение.
Напълно вярно е според мен.
Живота е невероятен, до болка разностранен и до болка прекрасен!
|
Re: РАЗДУМКА № 63 [re: flora bg]
Re: РАЗДУМКА № 63