Дъжд от жълти чудеса

Хруска под обувките ми есента,
свила се на топло под листата.
В клоните шуми ветрец –
бърза да ги спусне на земята.

Намалявам бързата си крачка – и
денят ми се превръща във разходка.
Обгръща ме спокойна тишина,
присъща на сезона на листата.

Багрите им са искрящо величави –
отразяват огнъня във цветове.
Този огън топли ми в душата,
и мога да го пипна със ръце.

Есента напомня ми за детството,
сякаш изживях го преди ден,
дето във градината на баба,
тя пристигаше със дъжд от цветове.

Искам пак да ме облее – дъжд от
жълти чудеса! Да се смея пламенно
безгрижна, и пак – с отворено сърце
да посрещам есента!!!

авт неизв.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите