Реших и аз да се включа.. Досега само четях и не ми се говореше за това...Но сега мисля, че вече мога..
Преди около 2 години и половина претърпях хистеректомия. Всичко мина добре. Само, че след операцията бях с постоянни и силни болки в кръста. Естествено като една истинска българка си търпях повече от два месеца, накрая обаче стана непърпимо и отидох на лекар, който ме прати на скенер и оттам се започна... Всяко зло за добро, така да се каже. Защото, ако не беше тази болка... не случайно наричат болестта "тих убиец". Първо го квалифицираха като страшна остеопороза после, неизлечим рак на костите, защото картинката беше целия гръбнак, че даже и встрани към ребрата и таза...Когато разбрах, на фона на полуделия ми мъж, аз незнайно защо изпитах някакво абсолютно спокойствие /вероятно вид защита/. Винаги ще бъда благодарна от цялата си душа и сърце на приятелите и хората около нас в този момент! Господ ми помогна да попадна на правилните за мен хора! Буквално за десет дена ме разпънаха на кръст! То не беше дупчене, снимане и т.н. и когато не достигаха до обяснение, което да ги удовлетвори се започваше отначало. Слава на Бога ме диагностицираха правилно, т.е., че имам множествен миелом. Оказа се, че нищо не изглеждаше както трябва. Първо на тази възраст е направо късмет да я "ловнеш" тази болест. Второ бях с 100 % филтрация. /Чувствам се добре като използвам думата БЯХ/. Трето, за мой късмет разбира се, теста Бен Джонсън беше отрицателен /на фона на тези проценти, беше пълен абсурд, но факт/, петна по черепа нямах. Даже беше малко комично, защото когато мъжът ми покажеше снимката от скенера първо не можеха да повярват, че това отвън съм същия човек и излизаха веднага, който се случи доцент, професор, редови лекар да ми помагат да ходя или да се събличам за преглед.... Минах си по реда химиотерапията с известните лекарства и велкейд и т.н. и лъчева за задравяване на прешлени. Тук ще ви споделя нещо: много е важно как приемаш всичко, което ти се случва, в случая с терапията. Знаете, няма нужда да преразказвам страничните ефекти, повярвайте ми след вливката веднага се обаждах на моя приятелка и бях навън. Със съвсем малки изключения се чувствах добре. Само веднъж се почуствах неразположена общо взето сякаш за един ден имах грип. Това е! По време на вливките нито за веднъж не възприех лекарството, което ми вливаха като отрова за мене то беше живот! След 3-та химиотерапия процента падна чувствително, а след четвъртата слезе на нормални стойности като при здрави хора! След което се прецени, че може да ми се направи автоложна трансплантация на стволови клетки, минах и от този ред. Искам да ви кажа, че имаме уникални специалисти: и лекари, и сестри, и сатитари даже. Отделението в Дървеница е...... нямам думи да опиша чувството на благодарност, което изпитвам към тези хора! Д-р Ганева и екипът и са чудесни хора и професионалисти! Това се отнася и за отделението, в което се извличат стволовите клетки. Всички са невероятни специалисти и хора! Имах късмет това да стане от първия път - извличането на клетките. Самата трансплантация, целия цикъл със химиотерапията с възстановяването после... абе не е лесно, но аз съм.....такъв човек. През цялото време си мислех, че карам тежък грип. Даже разсмивах персонала, защото постоянно бях със залепен нос на стъклото /през цялото време пациента е изолиран в стая/. Имах си режим и план за целия ден, макар, че в един момент само дето от ушите не ми хвъркаше, но гледах на нешата като процес изучавах сама себе си. Правя една асоциация: когато бях малка имаше един анимационен филм за една маргаритка, спомняте ли си! Мачкаха я, дърпаха я, късаха я, газиха я с машина, опитаха се да и откопаят корена, тя обаче не се предаде и оцеля. Е, такава съм и аз като маргаритката.... Според мен, мисля и според лекарите се възстанових бързо, между другото след самия момент на трансплантация показателите падат до нулата и трябва да настъпи момента да започнат да се вдигат. Един път като започне процеса, се нормализират много лесно. После едно сериозно пазене и.... ето сега в момента се чувствам добре. Заради лекарствата и кортизоновите препарати качих повечко килограми, но освен, че ми тежат на гръбнака това не е проблем за мен. Не пия нищо, правя необходимите изследвания периодично и това е. Засега е това. Някъде прочетох, че лекарите в Пловдив не са за предпочитане. Не мисля...Именно благодарение на лекари от Пловдив, визирам доцент Грудева и екипът и, и всички други в предварителния етап на изследванията, стигнах до пълна ремисия още на четвъртата химиотерапия и заедно с лекарите Центъра в Дървеница стигнах до тук. Е ама и аз съм си инат, така да се каже...
Стана малко дълъг моя разказ, но искам да ви кажа: НЕ ЗНАМ КАКВО МИ ПРЕДСТОИ ОТ ТУК НАТАТЪК, НО ЩЕ ПРАВЯ КАКВОТО ТРЯБВА, ЗА ДА СЪЩЕСТВУВАМ, ДА БЪДА ДО СЕМЕЙСТВОТО СИ И ДА СЕ РАДВАМ НА МАЛКИТЕ НЕЩА, И ЩЕ ГЛЕДАМ И ЩЕ СЕ РАДВАМ НА ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧВА ДНЕС. ГРЪМКИ ДУМИ НЕ ПОМАГАТ, ПОВЯРВАЙТЕ МИ, ПОНЕ НЕ И НА МЕН. ПРОСТО, КОГАТО СЕ СЛУЧИ...КАКВО ДА ВИ КАЖА...СЛЕДЯХ СИ НАПРИМЕР НЯКОИ СЕРИАЛИ....ПРОСТО СПРЯХ ДА ГИ ГЛЕДАМ, ЗАЩОТО СИ ПОМИСЛИХ НЯМА СМИСЪЛ! ПОСЛЕ ОБАЧЕ СЕ СТЕГНАХ И НЕ С МИСЪЛТА “ЕЙ СЕГА ЩЕ ВИДИТЕ КАКВО ЩЕ СТАНЕ”, НЕ, ПРОСТО ПРАВЕХ КАКВОТО Е НУЖНО, ВИЖДАХ СЕ С ПОЗИТИВНИ ХОРА, В ЧИЙТО ОЧИ НЕ ЧЕТЯХ СЪЖАЛЕНИЕ, У ДОМА НЕ ПОЗВОЛИХ НИТО ЗА МИНУТКА ДА СЕ УСЕТИ ПРИСЪСТВИЕТО НА БОЛЕН И Т.Н... ЗАБАВЛЯВАХ СЕ, ИЗЛИЗАХМЕ С МОЯ МЪЖ И ТОВА Е. ПРОСТО СИ ЖИВЕЕХ ЖИВОТА.
Пожелавам на всички да имат желанието, силата и късмета за живот! Много, много ви го пожелавам... от цялата си душа и сърце!