На мен ми казаха да пробвам една стара „бабина” рецепта, която даде добър резултат.
В метален съд на котлона се разтапя парче пчелен восък (топче с диаметър около 10-15 см) и супена лъжица зехтин. Отрязва се парче бинт с дължина около 50 см (ширината на бинта я подбирах съобразно големината на раната). Двата края на бинта се хващат с двете ръце, като средата му се потапя в съда. С движение на ръцете постепенно ту едната нагоре ту другата, целият бинт се „омокря” в съда от втечненият восък. Получава се восъчно покритие върху бинта. Дебелината на покритието зависи от това колко пъти ще се потопи бинта във втечнения восък. Лично на мен ми свърши по-добра работа, когато покритието беше по-тънък слой.
След като се „импрегнира” бинта го сгъвах на руло и го съхранявах в хладилника завит в целофан. При необходимост отрязвах парче с големината на раната, така че да я покрие изцяло.

Основно проблем ми беше как да закрепя парчето бинт върху раната. Първия път поставих марля върху него и залепих марлята с лейкопласт, без да съобразя, че лепенките може да разранят изнежената кожа. За 2-3 дни основната рана зарастна, но се образуваха ранички от лепенките на лейкопласта. Та след това „лекувах” и тези рани, които заздравяха по-бавно, въпреки че използвах двоен пласт от бинта. Препоръчаха ми антиалергични лепенки, но не посмях да ги използвам.
Не знам дали е подходяща тази рецепта за вашия случай.