ПРОДЪЛЖЕНИЕ:

...................................................................................................................................
...................................................................................................................................

Тема Re: За щастието ...и още нещо! [re: lumixx]
Автор vesela.bgМодератор (гърмян заек)

Публикувано 13.05.07 20:51



Хехехехехеххе, е те това ми напълни душата....
Ралица, ще ти се скарам...Ние тук не си говорим самички, а говорим на теб. Така че, моля те, вземай участие в нашите разговори по повод твоята персона, а не след това да ни обвиняваш в клюки
Нормално е да се уплашиш и дори да се депресираш и още по-нормално е да си изживееш депресията и после... Ми после ставаш, отупваш си праха от задника, рисуваш си лицето в цветовете на войната, като индианците и.... марш на война. Не искам да падаш духом, да се плашиш, а да се бориш!
Ясно ли е?! А ние ще бъдем до теб непрекъснато - да даваме съвети, да ти се караме, да ти избършем сополите, когато плачеш и да ти сритаме задника, когато решиш, че си се уморила. Луд умора няма - ние също!
Няма да ти казвам да се бориш заради някого, не - ти ще се бориш заради себе си! А това, което чета за теб и от теб показва колко си борбена и колко можеш. Затова - с теб съм, стискам палци и знам, че няма да ни изложиш

Нема начин да нема начин!
Животът виси не на косъм, а на връзки!

..................................................................................................................................
..................................................................................................................................

Тема Re: Болестта на Пейджет-до Веси и всички тук. [re: Юлия 48]
Автор *jull** (())
Публикувано 01.06.07 00:06



Не, мили мои, съвсем не сте "откачено семейство". Тази форма на общуване чрез писма е известна още от античността, от когато и датира раждането на този т. нар. "епистоларен" (писмовен) жанр. А в романа от 17 век "Път във Версай" на Серж и Анн Галон една от героините - маркиза Мадам дьо Севине - също избира този уникален начин да общува с дъщеря си, като й пише писма от ... съседната стая! Защото това дава и на двете неповторимото усещане едновременно за близост и за дистанция, за свързаност и за независимост... Такава форма на изразяване чрез "писма от съседната стая" е една от заявките за превръщането на писмописеца в писател!
Вашият случай е свидетелство за едно ново развитие на този литературен жанр, в който, благодарение на глобалната мрежа, вие достигате до "личните си съобщения", едновременно с всички онези, които ползват това виртуално пространство. Така вашите споделени "насаме", дълбоко стаени мисли и чувства, неочаквано добиват възможно най-голяма публичност, достигайки до най-широка аудитория. При това със скорост в пъти по-голяма от необходимата ви, за да изминете двата етажа, които ви разделят...
За мен това е не по-малко уникален вариант на вече споменатия вид "писма от съседната стая"! Не зная дали такова нещо се е случвало в друг клуб, но аз го оценявам като забележителен литературен и социокултурен феномен и - повярвайте ми! - съм щастлива, че съм свидетел на неговото спонтанно раждане! (Боже, как прозвуча!...Така е като пиша посред нощите!).
Мили Рали и Юли, искам да ви пожелая смелост и късмет! Ще се моля за успешен край на всичките ви изпитания! Прегръщам ви!


..................................................................................................................................
...................................................................................................................................