Ехххх, Катенцекаква хубава идея!
Пак ще рева до отказ.
Ето и моите спомени, написани от съклубари през годините.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
Тема Re: За значението на психиката, силния дух и куража [re: Ekna]
Автор Paлицa (непознат)
Публикувано 16.05.07 16:29 следващо непрочетено мнение Отговор на мнението
Хубава тема за разговор.
Съгласна съм с това, "Че Господ подлага на ред изпитания, тези, които обича и тези, които са силни духом".
И аз ПРЕДИ гледах с насмешка и отгоре на нещата и сега разбирам колко сляпа съм била към Света. СЕГА мисленето ми се промени, научих се да се вглеждам в себе си, във всички и всичко. Гледам и разсъждавам по друг начин, уча се да бъда по-добра. Разбрах, че съм силен човек и мога да се преборя с много неща. Сега живея по-пълноценно, защото се радвам на малките неща от живота /ее понякога съм кон с капаци, но много по-рядко/.
Наистина звучи абсурдно, че болестта, освен лошото, носи със себе си и нещо позитивно. Има и познавам тежко болни хора, които се озлобяват, стават агресивни и опасни. Радвам се, че това не се случи с мен и ракът ме промени към добро.
Аз намерих моят малък оазис в пустинята.
Как е при вас?
..................................................................................................................................
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Тема Re:СБОГОМ МИЛО ДЕТЕ! [re: Ekna]
Автор *jull** (())
Публикувано 31.08.07 12:16
Мила Юле,
Знаеш колко ми е мъчно за това, което се случи... Но ще повярваш ли, че току-що изпитах едно прекрасно чувство като видях, че си писала! За мен е много важно, че си намерила сили да се върнеш отново в тази тема. Човек инстинктивно бяга от всичко, което отваря раната му. А ти отново доказваш, че си невероятно силна, миличка! Ще призная, че много ми липсваше с отсъствието си, но нима някой би могъл да те съди? Дори и никога да не беше отворила вече вратата на този клуб!... Но ти отново доказа, че обичта ти към хората е неизчерпаема и много по-голяма от твоите лични преживявания. А такъв дух имат малцина, повярвай ми!
Всички знаем, че болката не си отива, с нея само се свиква. Но искам да знаеш, че всички ние продължаваме да мислим за милата Рали и всяко твое появяване тук ще носи частица от нейната светлина...
Благодаря ти, мила Юленце, че намери сили да го направиш! Прегръщам те с много обич!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
|