На 24 юли,на 50 годишна възраст, почина д-р Давид Серван-Шрайбер, след близо 20 годишна борба с рака. Един невероятен човек, който остави не само трайна следа, но и направи възможно съчетаването на алтернативните методи с конвенционалната медицина. Един съвсем нов поглед и различно отношение към болестта, наречена "рак". Трудно ми бе да повярвам, че именно той не успя да се пребори, но това далеч не означава, че неговата кауза е загубена. Не мисля, че някой би се отказал от тези близо 20 години! Давид в желанието си да помогне на милиони хора по света пренебрега себе си, подлагайки тялото си на прекомерен стрес и не спазвайки собствените си правила. Така е, когато човек е с голяма сърце като неговото. На един дъх прочетох последната му книга, писана преди два месеца. И това, което дълбоко се запечата в моето съзнание е следното :
"Има една много красива сцена в романа „Петкан
или чистилището на Пасифика“. В нея Мишел Турние
описва биволски череп, окачен на едно дърво, от който
звучи музика, когато вятърът преминава през него. Кой
прави музиката – черепът, вятърът или срещата им?
И при творчеството е същото: всеки от нас в жизне-
ния си път е като биволски череп, през който животът
преминава и създава нечувана преди мелодия. Какво
невероятно ликуване е да забележиш, че не е необходи-
мо да си човек на изкуството, за да изживееш живота си
като творчески процес!"
Е, аз нямам нищо против следващите двайсет години от живота ми да бъдат творчески процес

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите