Да, прав си. И аз мисля като теб. А за друг лекар - при 2ма ходихме, но ние какво - отиваме с епикризата и там като гледат общо взето и те се двоумят - хем отрицателни изследвания, хем на скенера излизат "някакви лезии", хем жената от скенера казала нехубави неща. Да не говорим, че преди това има други скенери на бял дроб от които докторката на скенера каза "За мен няма рак". Лошото е, че има болки отдясно - може би е обхванало лимфните възли - знам ли. Но пък щом искат да оперират - посъветваха ни и други хора - ще го направим. Но не знам. Казаха след 10 дни. Днес е 2-рия. Не се е влошила за 2 дни, но не се е и подобрила. Но така са преценили - 10 дни. Макар, че въпросният лекар е казал на нея, че ще и махат това топче, на скенероложката е казал, че ще правят биопсия, а на майка ми, че "ще я оперират след 10 дни". Хич не знам. Ако ще е само за биопсия и после пак нови операции - това вече ме съмнява да го издържи...А истината за болестта - тя е работила в болница 30 години и се сеща за някои неща. Вижда си високия пулс, вижда си, че вдига температура (напоследък не вдига изобщо), вижда, че няма грам апетит и уморява от елементарни неща и губи кг - въпрос на време е да мине още 1 седмица от операцията и да разбере, че това, което я дърпа и стяга там не е толкова от раната - но доктора и каза за бучката там и, че иска да я маха (а тя има много доверие в лекарите и те много я харесват) и тя се съгласила. При всичкото, което преживя и в нейното състояние. И просто ще й кажем, че се съмнявам лекарите, че от бучката нещата вървят надолу към дробовете и затова трупа кръв там и това е единствения начин. То в крайна сметка това пише в епиркизата, а "черните думи" от скенера ще ги спестим. В крайна сметка защо не са ги написали в епиркизата не ми е ясно ... А в нея най-отдолу изобщо не пише за операция, а само за ВАТС, че ще правят. Имаме 80 км път до Пловдив - тя се изморява само като се изправи от леглото - ако ще ходим за ВАТС и биопсия за да и кажат, че ще живее еди колко си време - не виждам смисъл. Май ще трябва по някакъв начин да се говори предварително по-обстойно с докторите. Не искам да я мъчим излишно. Тия болки отдясно, които ги има ме плашат - аз си мислех, че ракът, ако заболи - значи нещата са мнооооого далеч стигнали. И не знам какво боли - разсейки в белия дроб едва ли биха боляли така .... бучката може да стяга гърдата...според мен лимфни възли нещо, а за кости не знам - не искам да го мисля, че е страшно, ако и там има. Ама след толкова скенери и ехографи как пък не можа да се установи точно къде, какво има...не очакваме чудеса от медицината и да лекува последен стадий на рак (ако е такъв де), ама поне да знаем къде, какво. Другата ми баба почина преди 6 дни с рак на стомаха (съдба, и двете на една и съща възраст, по едно и също време от една и съща болест)- същата тъмна мъгла. Питат ме роднините и самия аз не мога да обясня къде, какво и има. Добре, че е Интернет та да се опитвам да разшифровам епикризата. А хирургът казва: "Не са хубави нещата", но ни вика след 10 дни за операция. Дано да е за добро. Знам, че са добри специалисти в хирургиите в Пловдив.

Извинявам се, че съм твърде обстоятелствен, но сме в малък град в провинцията - хората нищо не знаят за тази болест - всеки се дърпа като чуе и се борим сами с майка ми.