Благодаря за подкрепате. Лекувахме се къде ли не, но в крайна сметката диагнозата (макар и доста неясна, защото в епикризата пише за 2 см тумор в гърдата и М-лезии в белия дроб, а според докторката от скенера "всичко било черно надолу") и дренажите и манипулациите на белия дроб са от УМБАЛ "Св. Георги" гр. Пловдив или т.нар. "Хирургии" на Пещерско шосе. Лекарят се казва д-р Йорданов. Но в момента не знаем какво става, уж ни викат да режат гърдата и предполагам някакви химиотерапии, но ако "всичко е черно надолу" както се изразиха в скенера защо да го правим ? Едва ли ще се удължи живота с няколко месеца при още една операция и химиотерапия...А в епикризата пише да се прави ВАТС на белия дроб. А от нея виждам, че хемоглобина е 97 и се чудя има ли някакви минимални стойности при, което могат да направят операция и биха се отказали под такива стойности ? Или с кръвопреливане става и при нисък хемоглобин. Изобщо не можем да преценим какви са шансовете, но честно да ви кажа като гледам от сега как пъшка и охка не си представям какво ще е занапред. По-добре на операционната маса да си отиде спокойна с упойка, но едва ли ще стане така - ще ни я върнат почти труп сигурно след операции и хт...Направо не знам. Иначе е много силен организъм и не и дават повече от 50-60 год. В момента от 2 дни и температура няма, кръвното е нормално, леко ниско, 120-60, 120-80, но пулса се увеличава, вече е около 100. Казва, че я дърпа и стяга от дясната страна около гърдата надолу операцията, но тя не знае милата, че има рак, въпреки, че лекаря и каза за бучката и че искат да я махат. И аз не искам да се отказваме изобщо. Но ако шанса е 1:100000 и ако успеят удължат с няколко месеца живота й - не знам просто . Тук чета по мненията хората говорят за стадии, прогнози, метастази еди къде си, това-онова - при нас една епиркиза, която ние да си разшифроваме и думи от скенера "Не е добре положението, от гърдата надолу е черно", но в епикризата няма такива неща. Не разбирам. Страх ме е от една страна, че искат да я използват като опитно зайче и да режат, а от друга ни казаха лекарите в моя град, че е добре, че искат да я лекуват, тъй като често отказват поради скъпото лечение и малкото шансове, а нас ни викат. Направо не знам. Вярвам в чудото - тя е много силна, макар и на 76. Отслабнала е, но не толкова. Няма тепература. Освен аналгин и валидол не пие други обезболяващи. Но се изморява много. До тоалетната с наша помощ отива само през деня и това и е ходенето. И трябва на базата на това и симптомите и на болки да гадаем за стадии, обхванати органи, шансове и т.н...А от химиотерапията ме е страх - като чета тук във форума - нещо страшно било и за изтощен организъм може да е фатална...Направо сме изплашени :(