40 дни, 40 дни без него, няма го, колкото и да си мисля за него и да ми липсва. Понякога имам чувството, че са минали години, а друг път миг, но са 40 дни, откакто стоях до онзи черен ковчег и питах "Защо?".Беше толкова хубав,толкова силен, толкова млад, а го изяде, изяде го отвътре, бавно и мъчително, тялом и духом.Колкото и да го викам, не се обажда, да го търся, не се показва, не иска да ме прегърне, за да усетя сигурност и подкрепа.Къде е смеха, онзи звънлив и искрен смях, който огласяше дома ни?Къде е блясъкът в очите, който огряваше навсякъде? Не спирам да си задавам тези въпроси, но не намирам отговорите, или ги няма, или аз не ги откривам...
Знам само едно, за мен ти ще бъдеш вечно жив, до последния ми дъх, ще те обичам и ще ми липсваш все повече и повече и ще бъдеш винаги до мен..Ти беше най-прекрасния, най-искрен , всеотдаен и любящ баща на света, а сега си моята звездичка, сияеща силно в небето, ангелчето ми.Вярвам, че някога ще ме посрещнеш на излизане от онзи светлия тунел и ще бъдем пак щастливи заедно.ОБИЧАМ ТЕ, ПОЧИВАЙ В МИР!
Чудесата се случват, ако повярваме в тях!
|