Веси, какво да кажа наистина не знам, не ми се иска да го мисля, но и ние минахме през този ад, същия, като чета и...сякаш чета моя разказ...ужасно е...подути крака, подуто лице, мехурчета под кожата, като натиснеш, сякаш се пукат (подкожен енфизем), празния поглед, без дори капка заинтересованост, нежелание за храна, невъзможност за движение,безполезност, чувство на тежест към останалите, изнервеност, постоянен сърбеж ( след като прочетох предходните постинги и осъзнах, че и при татко имаше сърбеж, все ме караше да го чеша по гърба и да му разтриваме ръцете и краката), бледа, груба кожа, лющеща се кожа,формиране на петна по нея, тип старчески петна( които за съжаление не бяха такива, защото те не са достигнали възрастта ....).Ооооооооо, мога да продължа да изреждам примерите за ужаса, макар да не вярвах, че мога да преживея всичко това успях, с изненада, но успях.Човек е по -силен отколкото предполага и може да понесе повече от очакваното, но защо се случва всичко това, не спирам да се питам и до днес?1?!!??!?!?!?!?Наистина се надявам чудото да се случи при вас и при Арвен.Дано, дано, дано...моля се за вас.....Вярвам, че се случват все пак!!!
Арвен...не знам как да коментирам и твоя пост...
И с двете ви съм, ако можем да помагаме с нещо, пишете...

Чудесата се случват, ако повярваме в тях!