Arven, ти неотлъчно ли си до нея? Разбирам те напълно колко е трудно да стоиш и да гледаш как се мъчи най-скъпият за теб човек, но знам колко е различно осъзнаването тогава и след това. Когато татко беше жив не съм си мислила дори за миг, че умира, а напротив, все си втълпявах, че се подобрява, че има резултат от лечението,каквото и да е то.А сега когато гледам обективно на моята собствена история разбирам колко са били сериозни нещата, но не съм искала да ги приема.Говори й повече, ако мислиш, че асимилира думите ти, аз сега искам да кажа толкова много неща, а няма на кой.Говори, успокоявай я, прегръщай я, целувай я...тези неща лекуват по свой си начин или поне карат човека да се чувства полезен и пълноценен.Имаше периоди, в които дори не знаех какво да правя, нито аз, нито близките ми, кръга беше омагьосан, говорих с психолог и ми казаха, че на тези хора, които са болни трябва да се отделя внимание, да им говориш така, че да усетят колко много са направили за теб и как наистина си заслужава да искат да се борят, тази борба,тяхната,има смисъл. С всяка дума да настояваш, че ти си такава, защото тя те е родила, тя те е възпитала така, че всичко, което си постигнала е благодарение на нея и т.н.Не знам пиша за всичко, за което се сещам и се надявам при всеки друг да има резултат, защото всичко е индивидуално.
Арвен, ние споделяме през какво сме минали, само и единствено с цел да помогнем,макар и да е много тежко,защото тези спомени ни връщат назад....Искаме да помогнем на теб и на всеки, който потърси помощта ни. Искрено се надявам това, което ти прецениш, че ще ти помогне и че майка ти би приемала да даде желаните резултати, аз вярвам в интуицията, така че мисля, че си на прав път! Успех!
Чудесата се случват, ако повярваме в тях!
|