Моите най-искрени съболезнования... Само ако знаеш колко ми е познато... Точно преди пет години и един месец почина и моят съпруг, който също не можа да види децата ни пораснали, не беше с нас на празници, на абитуриентските им балове, не ги видя студентки, не им даде първите уроци по кормуване, когато ги записах на шофьорски курс, както им обещаваше когато бяха малки...
Той винаги ще ви липсва, но повярвай ми, винаги ще бъде до вас и ще ви закриля. Не допускай моята грешка. Страдай, но не забравяй никога, че децата ти имат нужда от теб. Мен толкова ме болеше, че не се интересувах от никой, просто исках да умра и аз, да легна на гроба му и да заспя завинаги. Прекарвах повече време на гроба му, отколкото с децата си. Това продължи дълго, месеци, години...
Миличка, знам, че още е много рано, но колкото по-бързо приемеш, че трябва да се научите да живеете без него, че така е трябвало да стане, да не се виниш, че не си успяла да му помогнеш, ще е по-добре за дечицата ти. Щади си здравето, грижи се за себе си, защото те миличките си имат само теб, ще разчитат единствено на теб. Живота ни поставя пред изпитания. Отдавна загубих татко, преди пет години съпруга си, а преди 20 дни, на 10 юли си отиде и мама, също от рак. Всичко отново се повтори... Боли ме, много ме боли, но си обещах, че този път ще бъда силна. Желая ти много сили и на теб, много сили, за да се научиш да живееш с болката и въпреки болката! Прегръщам те силно! Ако мога да ти помогна някой ден с нещо или просто искаш да си поговориш с някой, пиши ми.
|