Отговарям на всички заедно.
Пия газ от 2005 година, може би нямаше да я започна, ако ми бяха назначили някакво лечение. Поне така си мисля. След тежката операция ме пратиха вкъщи с думите, че не могат да направят нищо за мен. Дадоха ми и "срок" - две, три години да си сложа нещата в ред.
Газ пиеше мой много близък роднина, с който бяхме и съседи, т.е. виждах какво става и как се развиваха нещата. Неговата диагноза беше рак на панкреаса, имаше две операции, втората всъщност беше отворен и затворен. Пратиха го у дома и казаха на жена му - 3 месеца живот. Та той умря 15 години по-късно, от инфаркт.
Като се прибрах и не знаех какво да правя, първото за което се сетих беше газта и я започнах. После изчетох тонове литература в двете крайности.
Не гарантирам на никой нищо. Газта не е панацея, да токсична е, за това я филтрирам и за това се действа внимателно при метастази в черен дроб. Да, може да пари на лигавиците.
Взимате решение и си поемате отговорността. Винаги спазвайте две условия. Започвайте с малки дози, за да видите как ще реагира съответния организъм и увеличавайте постепенно. Видите ли, че не се понася, било миризма, било вкус или друг страничен ефект спирате и търсите друга алтернатива.
Психическата нагласа е изключително важна. Бях убедена, че ще ми помогне, защото имах примера пред очите си. Ако човек не е убеден не съм сигурна, че ще има ефект.
А следващия месец ми предстоя контроли, тогава ще видим как са нещата. И както сте забелязали, "срока" ми от две, три години изтече отдавна.
Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен
|