Момичета,БЛАГОДАРЯ на всички ви за топлите думи и куража,който ми давате.
Та ето каква е моята история.
Единствено дете на голяма фамилия,както предполагате,останах съвсем сама,след като и татко си отиде преди 8 години.Сега съм на 55.Всички близки си отидоха буквално в ръцете ми-баба,прабаба,майка,леля,вуйчо и накрая татко.Реших да предприема радикални промени.Продадох апартамента в Люлин и купи къщичка край София.До тук добре.Тишина спокойствие,чист въздух,цветя,градинка-идилия.
Покраи къщата се запознах с Мечо,нещо ремонт,нещо раздумка-сродна душа.
И той сам-на квартира наблизо.
Близо година след това се премести при мене,а след 3 месеца се разболя.
Бронхит,пневмония,болница ,биопсия-Рак на бял дроб.
Нататък знаете как е...
Диспансер,химио,лъче,билки,лечители,консултации-"оръшках" всички възможностти,всички възможни изследвания,всеки доктор,за който чух и т.н.
Покрай това останах без работа,ипотекирах къщата и пак борба.
Последния скенер и консултациите показаха свиване на петното-трайно, и рекоха-ремисия.
Да,ама не.
Човекът на мравката път правеше.През целия ад,през който минахме,между оссана и разпни го ,беше усмихнат!И от месец и нещо-започна се-псувни,скандали за най-дребното,до обед се сърди на мене,до края на деня-на цял свят,че и на двата съседни.
Хукнах пак по доктори-такава промяна ще е от някой медикамент или бог знае какво.Скенер,ЯМР и здрасти.Мета в главата 43/45 мм.Може би,евентуално, операбилен,но той вече не е адекватан,за да вземе такова решение.А аз на практика съм никоя...Връх на всичко и банката ме подгони за неиздължени вноски кой знае от кога и продадох къщата почти на безценица-за да покрия ипотеката.И при мисърта,че трябва да се местя с болен човек/който половината ден не знае коя съм/,ви е ясно каква треска ме тресе.Та това е...
Великден ли?