Здравей *jull*, благодаря ти за милите думи :)! iizgrev, прости ми, подведох се по ника.
Аз не правя Герсон терапията в момента, тя ми е спасителния вариант за краен случай така да се каже. Изисква пиене на сокове от органични/био продукти на всеки час - от около 9кг продукти на ден, заедно с 3 зеленчукови ястия. Общо взето планът е ако се наложи, отивам на село и почвам.
Би трябвало лечението ми да е приключило вече, след месец ми е ПЕТ скенера, всичко мина отлично и очаквам да съм излекувана. За това си позволих по-лек вариант, но пък от много месеци го следвам и мисля цял живот да е така - диетата ми е над 80% суровоядска, останалите 20% включват термично обработени зеленчуци (често полу-сурови, само заляти с гореща вода) и зърнени храни. От животинските храни единствено риба (но не пържена и не на скара) си позволявам веднъж на 1-2 седмици, и по някое яйце. Пия около литър сок на ден - задължително от лимон сутрин на гладно, после смес от две или повече от следните неща - моркови, цвекло, зеле, ряпа, картофи (да, сурови), лук, каквото има на пазара, може да се изцеди и изглежда не твърде изкуствено. Пия много шейкове от зелении - спанак, киселец, лапад, магданоз, често това ми е закуската. Никога не ям термично обработена храна без поне малка салатка или нещо сурово преди нея - хранителната левкоцитоза не е шега работа, особено когато човек има завишен риск от левкемия и цялата имунна система му трябва за други цели, а не да атакува храната.
Резултатът до момента - махнах голяма част от мазнините по тялото си, а с тях и токсините, които бяха натрупали от лечението. Станах по-хубава от преди да се разболея - със свеж тен, изчистена кожа, без сенки под очите (които са били заради черния ми дроб, понеже все още не мога да свикна да си лягам рано). Засищам се от по-малко количество храна и никога не ми става тежко след ядене. Имам много енергия (като за след лъчетерапия де... :)) и много добро настроение. Концентрацията ми е по-добра и не се разсейвам толкова. Спокойна съм - знам, че това, което зависи от мен, го правя, и че ако има някакви останали ракови клетки, на тях хич не им е лесно да оцеляват в тази вече толкова неблагоприятна за тях среда ;)

Happiness is a state of mind.