Извинявай, че съм те стреснала, не съм искала това да е ефектът.
Късметът и настройката са много, много важни, по-важни може би от всичко останало. Но е грешно човек да е настроен позитивно, да вярва в късмета си и за това да не прави нищо, докато умира бавно (или бързо). Аз, като всеки млад човек, съм голям оптимист - вярвам, че тялото ми ще намери начин да се справи, и че ако има последствия, ще са незабележими. Но имам статистиката пред себе си - риск от всякакви видове увреждания, не малки рискове от поне 10 типа рак в близките 10-20 години заради проведеното лечение и първоначалното заболяване. За това не чакам да видя дали ще изляза късметлия, а промених коренно живота и навиците си, за разлика от много мои (нови) познати с подобна диагноза, само и само да намаля до колкото мога рисковете, и да направя всичко възможно да изляза в ремисия и да я задържа. Доводите на тези хора са нещо от сорта на: "Не мога да си представя, че цял живот трябва да ям такива неща", "С ядене никой не се е оправил", "Лекарите ми казаха, че не трябва", "Отнема твърде много време", "Не вярвам", "Не знам", "Твърде много обичам храната си", "Е как без месо, трябва силна храна", тн тн тн.. И това е самоубийство. Високо кръвно - хапче. Запек - хапче. Лека настинка - хапче. Затлъстяване от липса на движение и лоша храна - хапче или седмица на марули. Рак - ужас, не прави нищо, лекарите си знаят работата.
На всеки е по-лесно да я кара без много-много да се пъне и да поема отговорност за здравето и живота си. Да пие по някакво хапче от време на време, да ходи на терапии и да чака да му налеят каквото решат, да си забърка илач за 2 часа месечно и да го пие когато се сети, стига да не му отнема много време (ако умираш неестествено бързо, кое нещо е по-належащо, че толкова да няма време?).. Разни хора даже питат дали могат да си пият и пушат като са им казали, че имат рак. Навиците са много силно, често много порочно нещо, а навикът да не се борим с мързела си ни убива. Докато човек позитивно си чака и се надява да му се размине, не се информира и не взима никакви мерки, болестта просто ще го отнесе. Ако не тази - някоя друга. Но късметът не е даденост или нещо постоянно. Предполагам пак ще те стресна с предните думи, но виж, моята нова религия е следната - ако искаш да си жив, трябва да си го извоюваш.
Ако стресването помага на хората да се осъзнаят и да престанат да са пасивни, и помогне поне на 1 или даже 2ма от четящите тук да си удължат живота с няколко години, тогава се радвам, че съм го направила.

Happiness is a state of mind.