Гледах част от предаването но Валя Ахчиева. Още тогава ми се стори, че нещо остава в сянка. Споменато беше, че Боряна е лежала 7 дни в Токуда и 7 дни в Търновската болница. Ако правилно съм разбрала, 14 дни преди смъртта си тя е била оперирана. Нямам медицинско образование, но при диагноза рак на бял дроб и множество далечни метастази, за каква операция на гръбнак говорим. Всеки, който е минал по този път е наясно, че на този етап от болестта за операция вече е много късно. Дали тази операция не е ускорила фаталния изход и защо е било нужно да се прави? Обикновено близките настояват в такива случаи за операция, но какъв е този лекар, който се съгласява да я извърши, като знае, че само ще усложни състоянието на болния, че е късно за всичко...

На мой колега, преди пет години след като всички лекари отказват да направят операцията, за която съпругата му настоява, се намира "добър" лекар, който му вдъхва надежда и срещу не много скромна сума обещава веднага да я извърши.

Съпругата му е била оперирана преди време от рак на гърдата, която е отстранена частично. Появяват се метастази в черния дроб, след това в мозъка... Жената вече е била в много тежко състояние, не винаги е разпознавала близките си, но настоявала сама, да отстранят цялата гърда, като се надявала че след това ще се възстанови. Няма да цитирам имена, но този лекар, който дори не е прегледал пациентката /за посещението в дома и е взел 100 лв, като са го взели от болницата и после върнали обратно/ е обещал на обърканите близки, че ще оперира жената. А тази жена не е дочакала операцията починала е ......на следващия ден след визитата му. Нима той не е разбрал, че вече е късно за всичко?

Искам да подчертая, че хора, които за първи път се сблъскват с рака обикновено се предоверяват на лекарите, молят за операция, дори тогава, когато вече е късно /това те не го знаят и не искат да го повярват/. И се намират лекари, които се възползват от ситуацията. Мога да дам още примери, за ненужно направени операции на хора около мен, които дни или най-много месец след това са си отишли от този свят. Винаги ще съм благодарта на д-р Цонев, от ГО на Пета градска болница, който беше максимално откровен с мен. Тогава разбира се не повярвах, че изход няма, но поне спестих на съпруга си следоперативното възстановяване.

Та въпросите, които не спирам да си задавам за случая с Боряна е дали се търси вина на правилното място. Дали не трябва да се търси вината другаде......