Информираното съгласие си е чиста формалност.
Въобще "безплатната" ни здравна система е сбъркана изначало.
Няма ясно формулиран път на пациента, който да се следва и в който някой да те насочва. Всеки си гледа своята част /специалност/ и не му пука какво става в целия организъм. Не може химиотерапевта да вижда, че си издут от асцит, да го пише в изследването и да ти каже, че химията не действа и я спира. И не казва 'иди на гастроентеролог', а довиждане. Това е пресен случай от вчера....
Не може хирурга, отстранил тумора, да те прати вкъщи с думите, гледай си живота и да не каже, че трябва да се диспансеризираш и следиш...
Не веднъж съм казвала, че до кабинета на онколога трябва да има психолог, имунолог и диетолог. До регистратурата, трябва да има информационен център, в който да помогнат с болничните, ТЕЛКа, протезирането.
Мога да пиша много, но ще спра. Плащах във всяка болница /дори на санитарите/ и на края пак се оказах отворена и затворена...
Връзката лекар- пациент я няма /освен в случаите, когато си платиш в частния кабинет/.
Та си мисля пак за пътя на пациента, трябва да е регламентиран със наредба или закон и да е ясно всеки специалист от веригата какво е длъжен да направи. Когато е ясно какво е трябвало да направи, а не го е направил вече ще можем да търсим отговорност.
Сега дори отговорността за оцеляването ни си е наша...

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш,а да си господар на страха си - Марк Твен