Първата операция на мама беше във ВМИ, тогава се установи рак на яйчника в напреднал стадий и и извадиха маатка, част от червата. После прави химиотерапии, но 2 месеца след края им започна да усеща болки долу. Ходеше по голяма нужда пред 1-2 часа. Правеха и скенер, ехограф и нищо - това във въпросната 5-та градска. Положението не се подобряваше и уж понеже се видя, че има проблем с бъбреците влезе в болницата за уж повече изследвания и още същия ден и казаха, че ще я оперират, че най-вероятно е рецидив. Когато Зарков я отвори супер изненадан - целия корем, черния дроб, диафрагмата засегнати. Добре де, как не ги видяха на ехографа и скенера? След операцията тя не можа повече да стане, 1,5 месец по-късно почина. Докато беше в 5-та градска в стаята и умориха една баба, пред очите на мама... тя беше в шок. Толкова ми става мъчно като се сетя какво преживя. Защо трябваше да я отварят и да почине в мъки??? Тук, в Белгия, не правят операции на сляпо. Но както и преди съм казвала, аз родих и след няколко дни установиха, че мама има рак. За мен беше голяма трагедия - така разчитах на нея, после грижите покрай малкия и така и не можах да намеря време да се ровя, да търся повече неща. Баща ми и сестра ми бяха с нея, но нищо и те не направиха...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите